Ботушки за дама
Запрянка Делчева омота дебелия шал около врата си, сложи си новата пухкава шапка, дето си я плете лятоска, провери още веднъж добре ли са скрити парите в чантата, че с тия джебчии знае ли човек и излезе,като не забрави да превърти два пъти ключа за по-сигурно. Отиваше до магазина за обувки на главната, за да осъществи своята моминска мечта. Още вчера мина от там, видя ги, хареса ги, днес рано сутринта получи накуп четирите пенсии, дето цяло лято й ги изчисляваха и сега най-после щяха да бъдат нейни. Белите ботушки, за който мечтаеше от момиче. Като за дама, както би казала майка й, ако беше жива. Като беше в гимназията, само едно момиче имаше такива, но неговият баща работеше в БеДеЖе-то, всяка година пътуваше безплатно из останалите соцрепублики, та й ги беше донесъл от Унгария ли, ГеДеРе-то ли, така и не се разбра. Катя, така се казваше момичето, си ги носеше с мерак, фръцкаше се и обираше погледите не само на съучениците, но и на всички по улицата. И Запрянка замечта ...