4 июн. 2007 г., 09:03

"Бъди ми вярна"

2.1K 1 7
1 мин за четене

 

         Често си спомням за тях. За моите баба и дядо. За тяхната любов. Защото те се обичаха. Непретенциозно, обикновено, патриархално. Истински.

         Бяха родили и отгледали майка ми и още четири рожби. Цял живот един до друг. През трудности, несгоди и недоимък.

         Спомням си ваканциите, които прекарвах там. Спомням си, че дядо ставаше много рано сутрин. Чувах как петлите кукуригат, но вънка беше още тъмна и ледена нощ. Той запалваше печката в студената зимна сутрин, правеше кафето, донасяше го на баба и отиваше да се погрижи за добитъка, който не беше малко. Тогава баба ставаше,  започваше да меси и да приготвя закуската или се заемаше с другите си домакински задължения. Аз продължавах да спя, докато се разсъмне и стане време за закуска. Баба излизаше да го извика и едва тогава и той се прибираше в къщи и закусвахме върху синията, седнали на трикраките столчета с топли мекици, гьозлеми или сач пити, с мед и гъсто биволско мляко.

          Бяха благи и добродушни старци, които се отнасяха с уважение помежду си. Никога не ги чух да повишат глас един на друг. Петте им деца се родили едно след друго. А задълженията около пет дребни рожби не са малко. Майка ми казваше, че си спомня, когато в дългите зимни нощи и дядо плетял заедно с баба чорапи за децата си.
         Научиха ме да им целувам ръцете. Правех го с благоговение. На големи празници всички им целувахме ръка, а баба целуваше ръката на дядо.

          След много години, когато баба се разболя и отиде в болница, беше оставила златната си венчална халка в къщи. Попадна ми  случайно. Тогава забелязах, че от вътрешната страна има гравиран надпис. Разчетох  го. Пишеше: "Бъди ми вярна". Баба почина. На същия ден, точно след една година я последва и дядо.

          Те не можеха да живеят един без друг, защото се обичаха - обикновено, непретенциозно, патриархално. Истински.

          Такава беше любовта на моите мили старци, която аз винаги ще помня и ще уважавам. Любов, която аз не срещнах в живота си.      

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даша Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесах! Спомените пресъздадени в разказа са изключително ценни, емоционални. Да пазим свещенните хора в сърцата си! Това приех като послание!!
  • Обичам безсънните нощи, когато имам нуждата да прочета нещо, което да ме разтърси...

    И винаги се сещам за този Ваш разказ... И винаги се връщам, за да го прочета.. Да го почувствам

    Благодаря Ви за него, за Вашата проза, поезия, есета и за таланта Ви.
  • Разплака ме...
    За непретенциозността и простичките думи, с които си написала този разказ... аз ти Благодаря!
  • Поздрав,Даша!
  • Много топлота и нежност лъха от разказа ти. А може и вината да е наша ,че търсим любовта не там , където трябва. Мечтаем за приказни неща, за принцове и замъци, а тя е в запалената с любов печка и аромата на сутришното кафе и във висчки обикновени , делнични неща, които ежедневно отминаваме, но които са всъщност живота ни.

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...