"Бъди ми вярна"
Често си спомням за тях. За моите баба и дядо. За тяхната любов. Защото те се обичаха. Непретенциозно, обикновено, патриархално. Истински.
Бяха родили и отгледали майка ми и още четири рожби. Цял живот един до друг. През трудности, несгоди и недоимък.
Спомням си ваканциите, които прекарвах там. Спомням си, че дядо ставаше много рано сутрин. Чувах как петлите кукуригат, но вънка беше още тъмна и ледена нощ. Той запалваше печката в студената зимна сутрин, правеше кафето, донасяше го на баба и отиваше да се погрижи за добитъка, който не беше малко. Тогава баба ставаше, започваше да меси и да приготвя закуската или се заемаше с другите си домакински задължения. Аз продължавах да спя, докато се разсъмне и стане време за закуска. Баба излизаше да го извика и едва тогава и той се прибираше в къщи и закусвахме върху синията, седнали на трикраките столчета с топли мекици, гьозлеми или сач пити, с мед и гъсто биволско мляко.
Бяха благи и добродушни старци, които се отнасяха с уважение помежду си. Никога не ги чух да повишат глас един на друг. Петте им деца се родили едно след друго. А задълженията около пет дребни рожби не са малко. Майка ми казваше, че си спомня, когато в дългите зимни нощи и дядо плетял заедно с баба чорапи за децата си.
Научиха ме да им целувам ръцете. Правех го с благоговение. На големи празници всички им целувахме ръка, а баба целуваше ръката на дядо.
След много години, когато баба се разболя и отиде в болница, беше оставила златната си венчална халка в къщи. Попадна ми случайно. Тогава забелязах, че от вътрешната страна има гравиран надпис. Разчетох го. Пишеше: "Бъди ми вярна". Баба почина. На същия ден, точно след една година я последва и дядо.
Те не можеха да живеят един без друг, защото се обичаха - обикновено, непретенциозно, патриархално. Истински.
Такава беше любовта на моите мили старци, която аз винаги ще помня и ще уважавам. Любов, която аз не срещнах в живота си.
© Даша All rights reserved.
