4.06.2007 г., 9:03

"Бъди ми вярна"

2.1K 1 7
1 мин за четене

 

         Често си спомням за тях. За моите баба и дядо. За тяхната любов. Защото те се обичаха. Непретенциозно, обикновено, патриархално. Истински.

         Бяха родили и отгледали майка ми и още четири рожби. Цял живот един до друг. През трудности, несгоди и недоимък.

         Спомням си ваканциите, които прекарвах там. Спомням си, че дядо ставаше много рано сутрин. Чувах как петлите кукуригат, но вънка беше още тъмна и ледена нощ. Той запалваше печката в студената зимна сутрин, правеше кафето, донасяше го на баба и отиваше да се погрижи за добитъка, който не беше малко. Тогава баба ставаше,  започваше да меси и да приготвя закуската или се заемаше с другите си домакински задължения. Аз продължавах да спя, докато се разсъмне и стане време за закуска. Баба излизаше да го извика и едва тогава и той се прибираше в къщи и закусвахме върху синията, седнали на трикраките столчета с топли мекици, гьозлеми или сач пити, с мед и гъсто биволско мляко.

          Бяха благи и добродушни старци, които се отнасяха с уважение помежду си. Никога не ги чух да повишат глас един на друг. Петте им деца се родили едно след друго. А задълженията около пет дребни рожби не са малко. Майка ми казваше, че си спомня, когато в дългите зимни нощи и дядо плетял заедно с баба чорапи за децата си.
         Научиха ме да им целувам ръцете. Правех го с благоговение. На големи празници всички им целувахме ръка, а баба целуваше ръката на дядо.

          След много години, когато баба се разболя и отиде в болница, беше оставила златната си венчална халка в къщи. Попадна ми  случайно. Тогава забелязах, че от вътрешната страна има гравиран надпис. Разчетох  го. Пишеше: "Бъди ми вярна". Баба почина. На същия ден, точно след една година я последва и дядо.

          Те не можеха да живеят един без друг, защото се обичаха - обикновено, непретенциозно, патриархално. Истински.

          Такава беше любовта на моите мили старци, която аз винаги ще помня и ще уважавам. Любов, която аз не срещнах в живота си.      

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даша Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах! Спомените пресъздадени в разказа са изключително ценни, емоционални. Да пазим свещенните хора в сърцата си! Това приех като послание!!
  • Обичам безсънните нощи, когато имам нуждата да прочета нещо, което да ме разтърси...

    И винаги се сещам за този Ваш разказ... И винаги се връщам, за да го прочета.. Да го почувствам

    Благодаря Ви за него, за Вашата проза, поезия, есета и за таланта Ви.
  • Разплака ме...
    За непретенциозността и простичките думи, с които си написала този разказ... аз ти Благодаря!
  • Поздрав,Даша!
  • Много топлота и нежност лъха от разказа ти. А може и вината да е наша ,че търсим любовта не там , където трябва. Мечтаем за приказни неща, за принцове и замъци, а тя е в запалената с любов печка и аромата на сутришното кафе и във висчки обикновени , делнични неща, които ежедневно отминаваме, но които са всъщност живота ни.

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...