Българи от друго време
Да . Има я носталгията по отминалите времена.
Болката от загубата на любими хора, макар да беше толкова преди.
Цветовете и уханията сякаш бяха други. Времето течеше по-бавно може би.
И злото сякаш беше по-добро.И най- вече хората бяха други.Бяха българи от друго време.
Сега ,след толкова години ,често си мисля, как ли щяха да се чувстват баба ми и дядо ми,
родени в началото на 20 век в днешното задъхано ежедневие?
Само предполагам ,че стресът много бързо би ги убил.
И друго се питам! Какво загубихме освен толкова приятели и близки хора?
Мисля, че изгубихме най-важното. Човечността .Престанахме да бъдем повече хора
и по-малко всичко останало. Престанахме да обичаме себе си.А заедно с това да обичаме другите.
Какъв път сме поели като хора?Като общност?
Дълбоко се съмнявам, че е верният.
В детството ми, в моята наивна детска представа България беше райска градина.
Карахме велосипедите си по асфалтовия път.А от двете му страни като безчислени войници се
редяха ябълкови,черешови,сливови дръвчета. Никой не ни забраняваше да берем от плодовете им.
Предупреждаваха ни единствено да ги мием,защото ги пръскаха.
Ядяхме до насита...
След време , вече в Техникума, си спомням как медицинската сестра от зъболекарския кабинет ме преследваше
заради планови прегледи.И понеже, признавам си,изпитвах ужас от машинката на зъболекаря, на сестрата й се
наложи да викне на помощ колежката си .За да ми устроят засада.
Така, ща не ща , се сдобих с две пломби.Стоят си и до днес.
Други времена. Други хора.
Българи от друго време.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Живко Делчев Все права защищены
