Да . Има я носталгията по отминалите времена.
Болката от загубата на любими хора, макар да беше толкова преди.
Цветовете и уханията сякаш бяха други. Времето течеше по-бавно може би.
И злото сякаш беше по-добро.И най- вече хората бяха други.Бяха българи от друго време.
Сега ,след толкова години ,често си мисля, как ли щяха да се чувстват баба ми и дядо ми,
родени в началото на 20 век в днешното задъхано ежедневие?
Само предполагам ,че стресът много бързо би ги убил.
И друго се питам! Какво загубихме освен толкова приятели и близки хора?
Мисля, че изгубихме най-важното. Човечността .Престанахме да бъдем повече хора
и по-малко всичко останало. Престанахме да обичаме себе си.А заедно с това да обичаме другите.
Какъв път сме поели като хора?Като общност?
Дълбоко се съмнявам, че е верният. ...