12 сент. 2007 г., 12:18

Целувка за късмет

1.7K 0 15
1 мин за четене
            
              Случи се така, че трябваше двете с Герито да се гледаме вкъщи, аз без работа, тя се възстановяваше след боледуване и не ходеше на детска градина. Зимата беше много студена, през февруари се пукаше земята от студ.
          И точно тогава ме поканиха да направя изложба от мартеници. Съгласих се на драго сърце, но до откриването на 1 март оставаше по-малко от месец време. Купих материали и започнах, а Герито ми помагаше, колкото можеше, ножичка да ми подаде, прежда да ми навие, много се радваше. Правех уникални кукли от конци - Баба Марта с плитки, сукманче, шарена престилка и наниз от парички. Когато първата стана напълно готова, ми хрумна идеята Герито да я целуне за късмет, за да ни върви успешно работата и да стане изложбата красива. И така, всеки път,  щом мартеничките бяха готови, Герито извършваше ритуала с целувката за късмет и после подреждахме мартеничките в другата стая на шкафа. Оставаше малко време и се налагаше да стоя понякога и цяла нощ, за да съм готова  за изложбата. Герито спеше и не подозираше, че аз работя.  В една такава нощ си легнах на разсъмване много уморена и тъкмо съм заспивала, когато в просъница дочух шум от стъпки.
Отворих очи, Герито я нямаше до мен, беше отишла при готовите мартенички в другата стая.
     Гледах и не вярвах на очите си - Герито целуваше всички мартенички, които бях направила през нощта, докато тя спеше.
         - Защо не спиш, миличка, какво правиш? - попитах изумена.
         - Бабче, знам, че работиш цялата нощ и има нецелунати мартенички, станах да ги целуна за  късмет, за да можеш да смогнеш.
      Стоеше, милата,  в студената стая  с боси крачета и целуваше наред куклите-мартенички. Гушнах я  в топлото легло и я нацелувах  за благодарност.
         И знаете ли? Стана чудна изложба. Беше много красива и впечатляваща. На откриването Герито гордо събираше овации и възхищение. Голям късмет ми донесе тази изложба. И как иначе - всяка мартеничка беше благословена с целувката на обичната ми внучка. Оставих си една мартеничка, попила красивия спомен от това събитие в нашия живот. Стои на витрината. Да ни носи късмет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...