Случи се така, че трябваше двете с Герито да се гледаме вкъщи, аз без работа, тя се възстановяваше след боледуване и не ходеше на детска градина. Зимата беше много студена, през февруари се пукаше земята от студ.
И точно тогава ме поканиха да направя изложба от мартеници. Съгласих се на драго сърце, но до откриването на 1 март оставаше по-малко от месец време. Купих материали и започнах, а Герито ми помагаше, колкото можеше, ножичка да ми подаде, прежда да ми навие, много се радваше. Правех уникални кукли от конци - Баба Марта с плитки, сукманче, шарена престилка и наниз от парички. Когато първата стана напълно готова, ми хрумна идеята Герито да я целуне за късмет, за да ни върви успешно работата и да стане изложбата красива. И така, всеки път, щом мартеничките бяха готови, Герито извършваше ритуала с целувката за късмет и после подреждахме мартеничките в другата стая на шкафа. Оставаше малко време и се налагаше да стоя понякога и цяла нощ, за да съм готова за изложбата. Герито спеше и ...