12 sept 2007, 12:18

Целувка за късмет

  Prosa
1.7K 0 15
1 мин за четене
            
              Случи се така, че трябваше двете с Герито да се гледаме вкъщи, аз без работа, тя се възстановяваше след боледуване и не ходеше на детска градина. Зимата беше много студена, през февруари се пукаше земята от студ.
          И точно тогава ме поканиха да направя изложба от мартеници. Съгласих се на драго сърце, но до откриването на 1 март оставаше по-малко от месец време. Купих материали и започнах, а Герито ми помагаше, колкото можеше, ножичка да ми подаде, прежда да ми навие, много се радваше. Правех уникални кукли от конци - Баба Марта с плитки, сукманче, шарена престилка и наниз от парички. Когато първата стана напълно готова, ми хрумна идеята Герито да я целуне за късмет, за да ни върви успешно работата и да стане изложбата красива. И така, всеки път,  щом мартеничките бяха готови, Герито извършваше ритуала с целувката за късмет и после подреждахме мартеничките в другата стая на шкафа. Оставаше малко време и се налагаше да стоя понякога и цяла нощ, за да съм готова  за изложбата. Герито спеше и не подозираше, че аз работя.  В една такава нощ си легнах на разсъмване много уморена и тъкмо съм заспивала, когато в просъница дочух шум от стъпки.
Отворих очи, Герито я нямаше до мен, беше отишла при готовите мартенички в другата стая.
     Гледах и не вярвах на очите си - Герито целуваше всички мартенички, които бях направила през нощта, докато тя спеше.
         - Защо не спиш, миличка, какво правиш? - попитах изумена.
         - Бабче, знам, че работиш цялата нощ и има нецелунати мартенички, станах да ги целуна за  късмет, за да можеш да смогнеш.
      Стоеше, милата,  в студената стая  с боси крачета и целуваше наред куклите-мартенички. Гушнах я  в топлото легло и я нацелувах  за благодарност.
         И знаете ли? Стана чудна изложба. Беше много красива и впечатляваща. На откриването Герито гордо събираше овации и възхищение. Голям късмет ми донесе тази изложба. И как иначе - всяка мартеничка беше благословена с целувката на обичната ми внучка. Оставих си една мартеничка, попила красивия спомен от това събитие в нашия живот. Стои на витрината. Да ни носи късмет.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...