12.09.2007 г., 12:18

Целувка за късмет

1.7K 0 15
1 мин за четене
            
              Случи се така, че трябваше двете с Герито да се гледаме вкъщи, аз без работа, тя се възстановяваше след боледуване и не ходеше на детска градина. Зимата беше много студена, през февруари се пукаше земята от студ.
          И точно тогава ме поканиха да направя изложба от мартеници. Съгласих се на драго сърце, но до откриването на 1 март оставаше по-малко от месец време. Купих материали и започнах, а Герито ми помагаше, колкото можеше, ножичка да ми подаде, прежда да ми навие, много се радваше. Правех уникални кукли от конци - Баба Марта с плитки, сукманче, шарена престилка и наниз от парички. Когато първата стана напълно готова, ми хрумна идеята Герито да я целуне за късмет, за да ни върви успешно работата и да стане изложбата красива. И така, всеки път,  щом мартеничките бяха готови, Герито извършваше ритуала с целувката за късмет и после подреждахме мартеничките в другата стая на шкафа. Оставаше малко време и се налагаше да стоя понякога и цяла нощ, за да съм готова  за изложбата. Герито спеше и не подозираше, че аз работя.  В една такава нощ си легнах на разсъмване много уморена и тъкмо съм заспивала, когато в просъница дочух шум от стъпки.
Отворих очи, Герито я нямаше до мен, беше отишла при готовите мартенички в другата стая.
     Гледах и не вярвах на очите си - Герито целуваше всички мартенички, които бях направила през нощта, докато тя спеше.
         - Защо не спиш, миличка, какво правиш? - попитах изумена.
         - Бабче, знам, че работиш цялата нощ и има нецелунати мартенички, станах да ги целуна за  късмет, за да можеш да смогнеш.
      Стоеше, милата,  в студената стая  с боси крачета и целуваше наред куклите-мартенички. Гушнах я  в топлото легло и я нацелувах  за благодарност.
         И знаете ли? Стана чудна изложба. Беше много красива и впечатляваща. На откриването Герито гордо събираше овации и възхищение. Голям късмет ми донесе тази изложба. И как иначе - всяка мартеничка беше благословена с целувката на обичната ми внучка. Оставих си една мартеничка, попила красивия спомен от това събитие в нашия живот. Стои на витрината. Да ни носи късмет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...