Инат беше… Ама голям инат. Когато тя реши да се омъжи за него – все мълчеше и не отговаряше на намеците й. Веднъж тя не издържа и каза: „Трябва да се ожениим, защото вече ще ми личи…“ А той зяпна – „Ама аз нищо не съм правил…“, та се наложи тя да го бутне по правия път: „ Ми, прави… Докога ще те чакам“…
Взе го и постепенно го моделира според плановете си: изпълнитлен, трудолюбив, удобен, най-важното – мълчалив.
На втората година тя реши да вдигне къща. И свърши всичката работа сама – показа на архитекта какво иска, намери участък, прати мъжа си да изтегли кредит от касата, всеки ден му даваше ценни указания какво именно трябва да направи.
А той само организира бригада, търсеше материали, работеше на строежа…
И направи къщата както трябва, а не както смяташе тоя неграмотник архитектът, запецнал на някакви правила и физични закони…
После се появиха децата. Тя искаше момичета, но все пак реши да роди момчета. Хайде, от нея да мине – не й се занимаваше с Господа, ама реши, че един ден ще с ...