Инат беше… Ама голям инат. Когато тя реши да се омъжи за него – все мълчеше и не отговаряше на намеците й. Веднъж тя не издържа и каза: „Трябва да се ожениим, защото вече ще ми личи…“ А той зяпна – „Ама аз нищо не съм правил…“, та се наложи тя да го бутне по правия път: „ Ми, прави… Докога ще те чакам“…

Взе го и постепенно го моделира според плановете си: изпълнитлен, трудолюбив, удобен, най-важното – мълчалив.

На втората година тя реши да вдигне къща. И свърши всичката работа сама – показа на архитекта какво иска, намери участък, прати мъжа си да изтегли кредит от касата, всеки ден му даваше ценни указания какво именно трябва да направи.

А той само организира бригада, търсеше материали, работеше на строежа…

И направи къщата както трябва, а не както смяташе тоя неграмотник архитектът, запецнал на някакви правила и физични закони…

После се появиха децата. Тя искаше момичета, но все пак реши да роди момчета. Хайде, от нея да мине – не й се занимаваше с Господа, ама реши, че един ден ще си поприказва с него…

Важното е, че се ожени навреме. Такива бяха нравите – неомъжена или неженен явно бяха хора с нещо не наред. Какво – народното поверие не уточняваше, но щом нормата е да се живее в семейство… Просто несемейните са извън нормата…

Е, да беше сега млада… Живей си живота… С кеф… Свободомислие, модерни страсти, предпазни средства срещу женитбата… И, ако случайно ти стане скучно вечер… Ако не можеш баш за тая нощ да не попаднеш на говореща бормашина…

Пък, ако… Така де, стане ти скучно… Един договор, един подпис и…

Волният вятър пак те вее…

Две спални, единият си кани гостенки в едната, другата – гостенин в съседната… А може и размяна – дори понякога двамата да се съберат заедно…

Ако са здрави де…

Защото тоя, дето го намери, взе, че се разболя. Случайно – точно, когато завърши дома й. Заприсвива се, слагаше ръка на сърцето, ходи на лекар…

Правеше се на болен. Макар че имаше още бая работа, според нейните планове…

Взеха го в болницата и тя се увери, че е вероятно наистина зле. Но най-напред видя шева по гърдите. Щото помнеше от майка си – на мъж вяра да нямаш…

И, все пак – имаше някои съмнения. Дори и сега. Макар да седеше до него. А той си лежеше спокоен и безразличен, изобщо не вълнуващ се как сега тя ще се оправя сама. Хайде, утре ще срещне някого, но тая вечер…

Добре, де – каза си – Трябва да се стегне. Ей сега ще дойдат да го вземат, ще го изнесат и… Да не забрави шишенцето с глицерина, както я посъветва приятелката й. Такива хубави сълзи правело – здрава основа за домашен скандал…

Е, ще го издържи още два часа. После… Абе, има си дни и за срещи с него – цвете да занесе, тревата да му оскубе.

Ако тя намери време….

А тоя… Лежи си успокоен… Че и мълчи… Не дава повод за едно поне скарване. Жесток и безотговорен човек…