Червената точка

В главата ми все се въртят едни такива мъжки, греховни мисли. От ония, в които жените все са в особени пози, а аз, притворил блажено очи, се наслаждавам на тях. Не, че не мисля за друго, но карам, карам и все там я докарвам. По едно време си викам: „ Що не взема да си скенирам мозъка, да видя дали случайно нямам и други мисли там. Да, ама ако го скенирам, какво ще се получи? Моят мил череп с една голяма червена точка вътре.”
Неее, няма да го правя. Обаче тази мисъл така ми влезе в главата, че няма мърдане.
Отивам, значи при личната си докторка (Яна, моя отдавнашна позната) и и разказвам за проблема си. А тя ми се смее.
-      Де да имаше – ми вика – всеки твоите проблеми. Хич не се тормози за това. Живей си живота!
-       Докторке, живея си го аз, ама един акъл за къде по-напред? Че нас са ни направили с две глави. И само един акъл. А той като почне да циркулира нагоре-надолу... Където спре, там мисля. Ама пусто, нали ходя с краката, не на ръце. И той все долу.
-       Човече, ще ме умориш, бе.  Хайде, изчезвай! Има хора с истински проблеми. А ти само глупости в главата.
-       Недей така, докторке. Аз идвам веднъж на сто години и ти бързаш да ме отпратиш. Не те ли удовлетворявам? Ох, виждаш ли? Пак за това.
-       Излизай навън и чакай! Сега ще минат хората и пак ще влезеш.
Сядам отвън на едно канапе и чакам. Чакам и си мисля. „ Че то вярно, какви       проблеми имах? Никакви, на фона на всичките тези хора, оплакващи се от кръвно, захар, сол, пипер и всякакви други болести.”
Станах и тъкмо се наканих да си ходя, когато се отвори вратата и докторката ме извика.
-       Хайде да те водя да видим какво има в теб вътре. – ми казва и ме повежда към съседния кабинет – Влизай, събличай се и лягай.
-       Че ти няма ли да ми гледаш главата? Тук няма скенер. Това е ехограф.
-          Всичко ще ти гледам. Или те е срам.
-       Ами, срам. Нали си виждала гол мъж. Каквото при другите, това и при мен.
Разсъблякох се по слип и се излегнах на леглото. Яна ме намаза с нещо и започна да рахожда уреда по тялото ми.
-       Гледай сега на екрана. Това ти е сърцето, това дробовете, стомаха, а това ти е...
-       Това ми е пениса, докторке. Я го виж на живо, не го ръчкай с този уред.
Докторката беше стигнала до слиповете ми, дали без да иска или нарочно. А на мен от допира на пръстите и ме обхвана лека възбуда. Тя извъртя глава и се загледа в него. После лекичко повдигна ластика и пъхна ръката си вътре. Започнах да се възбуждам още повече. Яна не спираше своята дейност с ръката. В същото време с другата започна да разкопчава мантата си. Пред очите ми се показаха две мънички, добре оформени гърди в бял, дантелен сутиен. Наведе главата си и започна да разхожда езика си по корема ми. Докосваше ме нежно и внимателно. Засмукваше лекичко, галеше с топлия си дъх. Надигнах се и леко я притеглих към себе си. Устните ни се сляха в дълга и страстна целувка. Ръцете ни се търсеха и изучаваха неспиращо.
-       Помогни ми да сваля тази манта от мен – прошепна Яна – и ми разкопчай сутиена.
Само за миг мантата се оказа на стола. Върху моите дрехи. Докато със сутиена се затрудних. Ръцете ми трепереха от възбудата и не успявах бързо да го разкопчея. Накрая го повдигнах малко отпред и нагоре над гърдите и. И без повече да се бавя, впих устните си в тях. Не зная защо, но винаги повече са ме привличали жени с малки гърди. Имаше нещо възбуждащо в тях (поне за мен). Повдигнах Яна и я наместих върху мене. Исках тя да бъде по-активната в акта. Тя разбра намека ми и отмести настрани бикините си. После взе ръката ми и я постави на слабините си. Почувствах топлината и възбудата и. Повдигна се и се намести върху пениса ми. Влязох в нея и притворих очите си от изпитваното удоволствие. Яна завъртя дупето си, като постепенно усилваше ритъма. Палецът ми масажираше клитора и и това допълнително я възбуждаше. Тя вдигна ръце и ги зарови в косата си. Откри се бялата и нежна шийка. От дясната и страна, точно под ухото, се откри мъничка, едва забележима бенка. Това ми е другата слабост. Откритата гушка до ухото, а ако има и бенчица ме побъркват максимално. Хванах с ръце Яна и я притеглих към себе си. Зацелувах с нежност и страст това местенце до ухото, което толкова ме мамеше. Яна изохка тихичко. Не след дълго усетих наближаването на моята кулминация.
-      Яна, не мога повече. Усещам края.
-     Не изваждай, искам да почувствам топлината ти.
Свършихме и двамата заедно. Яна се отпусна върху мен и ме целуна. В очите и видях блясък.
-      Ти си една хитра червена точка. Не бях виждала такъв начин да прелъстиш някого.
Нямах отговор. Може би беше права. Та нали все пак ходех на крака и умът ми се стичаше надолу...