В главата ми все се въртят едни такива мъжки, греховни мисли. От ония, в които жените все са в особени пози, а аз, притворил блажено очи, се наслаждавам на тях. Не, че не мисля за друго, но карам, карам и все там я докарвам. По едно време си викам: „ Що не взема да си скенирам мозъка, да видя дали случайно нямам и други мисли там. Да, ама ако го скенирам, какво ще се получи? Моят мил череп с една голяма червена точка вътре.”
Неее, няма да го правя. Обаче тази мисъл така ми влезе в главата, че няма мърдане.
Отивам, значи при личната си докторка (Яна, моя отдавнашна позната) и и разказвам за проблема си. А тя ми се смее.
- Де да имаше – ми вика – всеки твоите проблеми. Хич не се тормози за това. Живей си живота!
- Докторке, живея си го аз, ама един акъл за къде по-напред? Че нас са ни направили с две глави. И само един акъл. А той като почне да циркулира нагоре-надолу... Където спре, там мисля. Ама пусто, нали ходя с краката, не на ръце. И той все долу.
- Човече, ще ме умориш, бе. Хайде, ...