Цветето, което цъфтеше само нощем 23

 – Нааадяааа! Събуди се!

Тя се размърда и отвори очи. Беше й студено дори с пижама. Печката не гореше. В сянката до гардероба, на отсрещното легло, точно до печката, стоеше сестра ѝ и я гледаше. 

– Защо си станала толкова рано? – съвзе се Найдена и разтърка сънените си очи. Погледна часовника на нощното шкафче, още нямаше седем часът. Беше необичайно в този ранен час Цвети да е будна и облечена. 

– Направо е полудял. Бесен е – съобщи насечено Цвети. 

– Бесен ли? Кой е бесен? – повдигна глава.

– Татко, кой?

Надя преглътна чутото и едва си пое дъх. Опря се на лакти. Стрелна изражението на Цвети със свито сърце. Потърси промяна в цвета на зеления ѝ поглед. Някакъв знак, спуснал се по нейните кадифени страни, или бръчица покрай нацупените ѝ устни, във веждите на Цвети, по които да разгадае, дали вече всички са разбрали. Цвети я гледаше изпитателно, острата ѝ брадичка помръдна:

– Не ми се мисли какво ще става!

– Ъх! – се отрони от Надя. Познаваше това изражение. Кръвта се отдръпна от лицето на момичето. Стомахът ѝ направи салто. Едва попита: 

– Защо е бесен?

– Една кокошка е изчезнала. Нямаше и кръв по снега.

– Какво? Кокошка ли? – погледна я бавно и подозрително Надя. Цвети имаше цял арсенал от шеги. 

– Да, една кокошка. Представи си! – натърти тя. – И можеш ли да познаеш кой я е откраднал?

– Не, не мога да позная.

– Как да не можеш? – Повдигна изписаните си черни вежди Цвети – Арабинът естествено.

Ръцете на Надя се огънаха. Главата се строполи на възглавницата, и косата ѝ падна върху очите. Ставаше още по-лошо. Чудеше се дали всичко това не е някакъв лош сън. Превъртя се след нея дълбокия сняг, спусна се от върха власта на Насим, горящия му шепот в ухото ѝ, обещанието... планината се свличаше зад гърба ѝ. Кръв и сняг, кръв и сняг! Не, не може да е вярно! Тя се повдигна и впери очи в сестра си. Светлината се опитваше да се провре през затъмнените прозорци, но дори и стаена в неосветеното ъгълче на леглото, Надя определи, че Цвети я будалка. Откъде накъде ще липсва кокошка? Никога не се беше случвало! Нямаше крадец в махалата им. И как изобщо би ѝ хрумнало да измисля подобно нещо. Освен ако...

  Надя я разгледа още веднъж. Цвети изглеждаше отдавна разсънена. Със замечтаните си топли очи, по които личеше винаги снощен грим. Кръстосала крак върху крак, с хубавия червен маникюр, само цигарата и капелата ѝ липсваха. Едва ли би нарушила съня си, за подобен майтап. Наблюдаваха се двете. Изследваха тайните в душите си. Бяха с една кръв, но едновременно – съвсем различни. И всяка се опитваше да разбере другата, ровейки се като в позната книга за някакъв пропуснат абзац. 

– Къде е сега татко? – окопити се Надя, готвейки се да отметне одеялото.  

– Не знам – отговаряше все така статично сестра ѝ. – Според мен е отишъл да зарежда пушката.  

– Какво? – Надя скочи от леглото. Вече нямаше съмнение, че всички знаят.  Хвърли се към вратата, но Цвети я изпревари и затисна вратата с гръб. Разперила ръце тя стоеше пред нея – висока и силна и я гледаше настойчиво. Но странно нямаше в нея презрение, както беше очаквала. Беше смесица от негодувание, грижа и решителност. Надя се опита да я отблъсне, но Цвети я спря и ѝ съобщи бавно и тихо: 

– По-кротко. Нашите нищо не знаят. Все още спят. 

– Какво? 

Надя опря гръб в стената, за да не се свлече. Но докато студената стена попиваше физическата ѝ болка, думите на Цвети боляха по друг начин. 

– Слушай, Надя, тази нощ дойдох да спя при теб, а те нямаше. Излезе ми акъла и мислех да събуждам наш'те. 

– Защо не ги събуди? 

– Защото всичко ми се изясни, когато видях стъпките. 

– Как? – недоумяваше Надя. Как не се беше сетила! 

– Ето така! – сестрата дръпна рязко вратата пред лицето ѝ. Светлината я ослепи и когато отвори очи, пред Надя се откри изчистена пътека, а настрани беше захвърлена лопатата. Всичко беше заличено.

Момичето извърна глава и седна на леглото. Не искаше милостта на сестра си. Не желаеше ничия милост.

– Значи си измисли всичко това, за да ме провериш? За да ме въртиш на бавен шиш! 

– Аз? Аз да те въртя? Ами ти? Спиш ли с него? Откога се криете? Нашите правят всичко да ти е добре,  а ти? Искаш да психясат ли? Използвате ли изобщо презерватив? Защо не си ми казала? 

– Какво, какво трябваше да ти кажа? 

– Абсолютно цялата истина от началото до края! 

– Цялата, така ли? А? Искаш да знаеш всичко с подробности? 

– Да. Аз съм ти сестра. И ще ми кажеш всичко! 

– Не мога без него.  – Надя замълча и вдигна ресниците си. – Това е всичко.

Цвети не отделяше зеления връх от нея. Сякаш опипваше здравината на сърцето ѝ с този остър поглед. 

– Мислех те за по-умна. 

– По-умна от теб ли?  

– Дори и от мен. Той знае ли че си болна? Знае ли, от какво са ти раните? Как си го представяш изобщо? Да се влачиш с тоя мизерник! Али Баба! Той и за себе си не може да се грижи, какво остава за теб! Поне да имаше малко вид! 

– Ха! Ами твоят Станой? Дето говори като селския идиот – тя го изимитира, докато гънеше китката си– Плиятно ми е да плавя компания на две плеклясни момичета! 

– Удряш дъното!

– Напусни къщата! – отвори вратата Надя.

– Да, точно това ще направя! – обу се по-голямата сестра и се засили навън. 

 – И виж, там има още едно ръбче от обувка. Да не забравиш да изчистиш и него! 

– Да, ще го свърша. Лесна работа! А ти мисли как ще заличаваш позора!

Цвети грабна лопатата и остърга с яд пътеката. Надя затвори вратата. Опита се да се задържи права, но не успя и се свлече до печката. Стържещият звук не спираше да драска.

(следва)