6 дек. 2017 г., 12:24

Цветна реалност

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.4K 2 4

1 мин за четене

Момичето се огледа наоколо, светът бе придобил някак си различно измерение, всичко бе толкова различно. Багрите на есента, събрали в себе си толкова много цветове, я хвърли в почуда:

– Тези листа май са жълти, казвали са ми, че слънцето е жълто, значи са такива, а водата на реката е синя, защото небето е синьо. Леле, зеленото на тревата е страхотно…

През главата ѝ пробягна пак мисъл:

– Къде изчезнаха сиво-белите получерни сенки? Още не бе осъзнала, че след четвъртата вече напълно успешна операция на очите...виждаше света, такъв, какъвто е... цветен!

(2017 г.)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

lusibo (Людмила Борисова)

Благодаря Ви г-н Станев, и аз се радвам на съдби като нейната, т. е. с хубав край

2017-12-06T15:14:17+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Толкова неочакван,радостен финал!
Поздравления,Людмила!

2017-12-06T14:33:55+02:00
lusibo (Людмила Борисова)

Благодаря Лидия, аз съм смела в действията си, но по отношение на писането ми е нужно време... по принцип съм по кратките форми

2017-12-06T14:11:06+02:00
Ida-L (Лидия)

Бъди смела, разширявай! Съгласна съм с Дочка Василава, наистина има хляб в твоите теми и ти най-добре познаваш ситуациите, за които говориш.

2017-12-06T14:03:19+02:00