Момичето се огледа наоколо, светът бе придобил някак си различно измерение, всичко бе толкова различно. Багрите на есента, събрали в себе си толкова много цветове, я хвърли в почуда:
– Тези листа май са жълти, казвали са ми, че слънцето е жълто, значи са такива, а водата на реката е синя, защото небето е синьо. Леле, зеленото на тревата е страхотно…
През главата ѝ пробягна пак мисъл:
– Къде изчезнаха сиво-белите получерни сенки? Още не бе осъзнала, че след четвъртата вече напълно успешна операция на очите...виждаше света, такъв, какъвто е... цветен!
(2017 г.)