Цветна реалност
Момичето се огледа наоколо, светът бе придобил някак си различно измерение, всичко бе толкова различно. Багрите на есента, събрали в себе си толкова много цветове, я хвърли в почуда:
– Тези листа май са жълти, казвали са ми, че слънцето е жълто, значи са такива, а водата на реката е синя, защото небето е синьо. Леле, зеленото на тревата е страхотно…
През главата ѝ пробягна пак мисъл:
– Къде изчезнаха сиво-белите получерни сенки? Още не бе осъзнала, че след четвъртата вече напълно успешна операция на очите...виждаше света, такъв, какъвто е... цветен!
(2017 г.)
© Людмила Борисова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря Ви г-н Станев, и аз се радвам на съдби като нейната, т. е. с хубав край
-
Толкова неочакван,радостен финал!
Поздравления,Людмила! -
Благодаря Лидия, аз съм смела в действията си, но по отношение на писането ми е нужно време... по принцип съм по кратките форми
-
Бъди смела, разширявай! Съгласна съм с Дочка Василава, наистина има хляб в твоите теми и ти най-добре познаваш ситуациите, за които говориш.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
