Цветна реалност
Момичето се огледа наоколо, светът бе придобил някак си различно измерение, всичко бе толкова различно. Багрите на есента, събрали в себе си толкова много цветове, я хвърли в почуда:
– Тези листа май са жълти, казвали са ми, че слънцето е жълто, значи са такива, а водата на реката е синя, защото небето е синьо. Леле, зеленото на тревата е страхотно…
През главата ѝ пробягна пак мисъл:
– Къде изчезнаха сиво-белите получерни сенки? Още не бе осъзнала, че след четвъртата вече напълно успешна операция на очите...виждаше света, такъв, какъвто е... цветен!
(2017 г.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Борисова Всички права запазени
