lusibo (Людмила Борисова)
22 41
6.12.2017 г., 12:24 ч.

Цветна реалност 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
913 2 4
2 мин за четене

Момичето се огледа наоколо, светът бе придобил някак си различно измерение, всичко бе толкова различно. Багрите на есента, събрали в себе си толкова много цветове, я хвърли в почуда:

– Тези листа май са жълти, казвали са ми, че слънцето е жълто, значи са такива, а водата на реката е синя, защото небето е синьо. Леле, зеленото на тревата е страхотно…

През главата ѝ пробягна пак мисъл:

– Къде изчезнаха сиво-белите получерни сенки? Още не бе осъзнала, че след четвъртата вече напълно успешна операция на очите...виждаше света, такъв, какъвто е... цветен!

 

 

                                                                                                                                                                        (2017 г.)

© Людмила Борисова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви г-н Станев, и аз се радвам на съдби като нейната, т. е. с хубав край
  • Толкова неочакван,радостен финал!
    Поздравления,Людмила!
  • Благодаря Лидия, аз съм смела в действията си, но по отношение на писането ми е нужно време... по принцип съм по кратките форми
  • Бъди смела, разширявай! Съгласна съм с Дочка Василава, наистина има хляб в твоите теми и ти най-добре познаваш ситуациите, за които говориш.
Предложения
: ??:??