Не беше си вземал отпуска от две години. Не предполагаше, че е забравил какво е да мързелуваш, да живееш ей така, да дишаш без цел.
Сутринта стана като робот: горещо кафе, една препечена филийка и нещо здравословно - сочна ябълка. А след това? Нямаше на идея какво да прави. Сега седеше на някаква влажна пейка в парка. Прекалено рано за любител на природата и съответно късно ако е работещ.
Компания му правеха току що пробудените птички, които приветстваха с пърхане на криле и песни пролетното слънце. Почти идилия. За съжаление усещането продължи кратко:
- Шефе, имаме си нов труп. – избоботи по телефона неговият напорист заместник. Гласът му звучеше грубо, но не и отегчено.
Прииска му се да го прекъсне с аргумента, че днес има почивен ден, но си замълча.
- Става въпрос за мъж на средна възраст. Открит е в спалнята, по тялото му няма следи от насилие, но не е бил сам. Издирва се бяла жена, слаба, с черна коса , предполагаемо неговата възраст. Съседката я описа най-подробно.
- Впечатлен съ ...