1.
Повечето от дървета бяха мъртви. Клоните висяха пречупени или отрязани, а чуканите им отдавна изсъхнали.
Валери Алис спря до едно и протегна ръка. Между шуплестата кора долови съвсем слаб и умиращ пулс. Тя погали кората така, както се докосва смъртно ранен – със знанието, че мъждукащата искра скоро ще угасне завинаги.
Небето беше тъмносиво, като погребален воал, обшит с дантела от опечалени облаци.
В.Алис бродеше сред могилите от гниещи листа. Спираше край изкривените дървени кръстове и свеждаше очи пред страдащите светци, разпнати от времето на тях.
„Уж би трябвало всичко тук да бъде идеално, а ето че намирам само смърт” – мислеше си, неспособна да разгадае случващото се в тази следваща реалност, за която бе вярвала, че ще бъде извор светлина.
А се оказа потъващ в тъмнината свят.
Със стържещ глас няколко порива на вятъра я подканиха да си отива. Да се почувства чужда тук, където трябваше да изживее дните си. Тя обаче пое навътре, търсейки сърцето на гората. Може би ще успее да разб ...