Mar 17, 2010, 11:10 PM

Да съблечем телата си и да полетим 

  Prose » Fantasy and fiction
883 0 2
29 min reading
1.
Повечето от дървета бяха мъртви. Клоните висяха пречупени или отрязани, а чуканите им отдавна изсъхнали.
Валери Алис спря до едно и протегна ръка. Между шуплестата кора долови съвсем слаб и умиращ пулс. Тя погали кората така, както се докосва смъртно ранен – със знанието, че мъждукащата искра скоро ще угасне завинаги.
Небето беше тъмносиво, като погребален воал, обшит с дантела от опечалени облаци.
В.Алис бродеше сред могилите от гниещи листа. Спираше край изкривените дървени кръстове и свеждаше очи пред страдащите светци, разпнати от времето на тях.
„Уж би трябвало всичко тук да бъде идеално, а ето че намирам само смърт” – мислеше си, неспособна да разгадае случващото се в тази следваща реалност, за която бе вярвала, че ще бъде извор светлина.
А се оказа потъващ в тъмнината свят.
Със стържещ глас няколко порива на вятъра я подканиха да си отива. Да се почувства чужда тук, където трябваше да изживее дните си. Тя обаче пое навътре, търсейки сърцето на гората. Може би ще успее да разб ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГФСтоилов All rights reserved.

Random works
: ??:??