А къде е щастието?
Неизвестен автор
ГЛАВА СТО И ЕДИНАДЕВЕТА: ЧЕТВЪРТОТО НИВО
Арчи беше пребродил трето ниво, беше надзърнал и в четвърто. Макар и за малко. Те бяха почти безинтересни. Освен промяната в мозъчното натоварване, той не видя нищо друго, което да предизвика някакво вълнение у него или да привлече вниманието му. Третото ниво беше пълно с различни самотници, искащи просто да тестват своя интелект или емоции. Арчи осъзна, че ако в действителност се стремеше да научи нещо за човешката природа, това място беше най-подходящото. Имаше най-разнообразни типажи.
Но когато се огледа по-внимателно, усети визуализираните призрачни воини, които внимателно следяха какво се случваше. Това беше знак, че Ом Гур Нал държеше всичко под контрол с невидимата си ръка. По лицата им нямаше никакви емоции просто защото бяха скрити зад обичайните ерониеви шлемове. Мощните им тела стояха като статуи в очакване на нещо.
Едни от опитните обекти мечтаеха за величие на диктатори и военачалници на огромни а ...