Nevium (Нина Чалъкова)
196 292
18 апр. 2020 г., 10:01

 Детегледачката на души 

  Проза » Повести и романы
753 1 4
Произведение от няколко части
6 мин за четене
13 октомври, 1762 година:
Нямаше ме за пет минути. Или поне така ми се стори смъртта.
Една никаква, измършавяла, облечена с дрипи, без косата, както хората обичат да преувеличават и много често нереални качества да и предават. Не че нещо, но това са пълни глупости, както повечето “изобретения” измислени от “висшите представители на човешката раса.”
Ходеше боса. Косата й - бледокестенява, по крайчетата с наплетени плитки, чорлава, сплъстена и мръсна, чак имах чувството, че в нея бе приютила паяци, стоножки, бръмбари и всякакви други гадинки, които ви идват на ум.
Кофти тръпка. Мисля, че по това време на оня свят не бяха измислили още “четка” или “гребен”, а дори да имаше, не мисля, че тя е чувала за този невероятен за времето си предмет. Но пък виж - очите й зелени като морава. Можеха да пленяват. Тя се бе научила да ги ползва като примамка за душите, които не искаха да напускат Земята.
Кожата - бяла и суха. На ръст - висока около 1.70. Въпреки това на вид беше красива и запазена. Скули ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© Нина Чалъкова Все права защищены

Предложения
: ??:??