ПЪРВА ГЛАВА
ВТОРА ЧАСТ
Случилото се по-рано породи в мен съмнения и въпроси, чиито отговори честно казано не исках да знам. И въпреки това не отказваха да напуснат съзнанието ми. "Какво означаваше всичко това?", "Защо би го направила?", "Какво очакваше да постигне?", "По какъв начин бях свързана с нейните създания?", "Защо, по дяволите бях забъркана в това?"
Малко след като Агрейн и Дарикс изчезнаха, напуснах нейните владения както ме бяха посъветвали. Вече се бе свечерило. Пътят ме отведе до тясна, планинска пътека. Вървях бавно. Падна гъста мъгла. Не виждах дори ръцете си. Нито на къде вървя. Не спрях и за момент. Не исках да обръщам внимание и на тази подробност. Чувах вълчата песен, която придаваше на монотонната ми разходка нотка на спокойствие. На нещо, което те караше да забравиш къде си. И какво си.
Часове прекарани в мълчание. Със всяка крачка, с която се отдалечавах от Смъртта, мъглата малко по-малко се вдигаше. И вече можех да видя ръцете си. Проклетите ръце. Можех да видя б ...