18 июн. 2019 г., 07:12
56 мин за четене
Добромир живееше в едно малко провинциално градче, в семейство на обикновени работници. Парите едвам стигаха. Родителите работеха в завод, а освен това се грижеха за малка зеленчукова градинка в покрайнините на града. Всеки месец плащаха за жилището си, а обзавеждането беше глътнало всичките им спестявания. Момчето навлизаше в пубертета и желанията му започнаха да се променят. Преди се задоволяваше със стотинки за баничка и боза, но вече желаеше да има дънки. Притежаваше два панталона, с които ходеше на училище, кино, вечеринки и т.н. Но дънките бяха скъпи и се срещаха само в корекома. Малцина си ги позволяваха, а когато някой го направеше, веднага биеше на очи. Добромир умоляваше майка си на няколко пъти, да му купи дънки, но тя го уверяваше, че не му трябват. Пренебрегваше го, очаквайки да спре да я моли, да забрави желанието си, да се примири. Но той не спираше да мечтае и започна да се вманиачава. Вече му беше неудобно, но пак се обърна към майка си.
- Мамо, може ли да ми купите дъ ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация