Беше млада, едва ли имаше повече от двайсет и пет, но погледът ù те караше да застанеш нащрек. Личеше там някакво мъдро спокойствие, което не се връзваше много със свежите ù, покрити с прасковен мъх бузи, сключените вежди, буйните коси и алените устни с едва извити нагоре краища – не усмивка, а хладен намек – също като погледа на черните ù, внимателни очи.
„Циганка?“, помисли си разсеяно Добрил и неволно се залюбува на стройната ù фигура. Беше в жълта лятна рокля, падаща на дипли покрай малко широките ù бедра и разкриваща идеалните ù колене, а нагоре – остри, тесни рамене, контрастиращи с пълната ù гръд. „Манекенка. Или фотомодел. По-скоро второто, ниска е за манекенка!“.
– Гагаузка – каза напевно момичето и хладната усмивка отново се появи. – Няма нищо, всички са любопитни, господин Николов. От Малешево съм. Но след коледните празници заминавам. Далеч.
Тя обърна глава и погледна някъде на север, а Добрил смутено отклони поглед от гърдите ù. Не изглеждаше да носи сутиен. Той с мъка отк ...