Една вечер реших да отида до магазина на две пресечки, където продаваха пица. За пет минути бях там. Отляво има малък магазин за хранителни стоки, отдясно е обществена пералня. Магазинчето бе пред мен. С голям надпис на витрината гордо бе написано “Пол и Синове”.
Зад тезгяха стоеше Пол - мъж на средна възраст, със средно дълга брада, среден на ръст. Леко прегърбен бе в кръста, сякаш нещо му тежеше и го смачкваше отгоре.
- Здравей Пол. Как е?
- Как да е...добре предполагам. Какво ще желаеш?
- Две парчета- едно със спанак и едно - това какво е - ананас ли? Хмм, дай едно парче от тази с ананаса. И една кола.
Пол сложи парчетата във фурната.
- Изглеждаш нещо притеснен, Пол. - забелязах.
- Хмм, така ли. Предполагам си личи.
- Какво става?
- Бизнеса не върви. - каза след кратък размисъл той. - говорих с кредиторите си. Не искат да ми дадат нов заем. Като помисля може и да е за добре. Заповядай - каза той и ми подаде пицата.
- Защо да е добре?
- Пицарията бавно, но безвъзвратно загива. Харча ...