23 дек. 2009 г., 22:49

До оградата...

1K 0 0
1 мин за четене

   Очите му - черни като тъмна нощ, бяха скрити от русата му коса падаща по лицето и раменете му. Той беше седнал на земята, облегнал се на бялата желязна ограда зад гърба му, а ръцете му бяха отпуснати на тревата.

   Лицето му не се виждаше, но изглеждаше толкова тъжен и самотен.. Сякаш бе цвете, отнесено от вятъра на най- далечното кътче на ада. Там някъде, в далечината, погледът му се сливаше със звездите и очертаваше с прозрачни линии целия му живот, отлетял като птица пред ничии очи…

   Въпреки, че беше само на 16, той беше усетил повече от тръпките, за които аз не съм и мечтала. Беше изживял всички ужасни неща, можещи да се случат на някого някога…

Толкова мъка и неутралност изразяваше цялото му тяло, стойката му, дори дъхът му…

 

   Тя стана и се затича през безкрайното жълто поле. Искаше й се да стигне до него. Сигурно бе тичала цяла вечност, и когато най-накрая вече беше там.. него го нямаше.

   Не беше седнал край оградата, гледайки небето, както тя го помнеше.. Не… Вместо това кичур руса коса, внимателно поставен от вятъра, лежеше на земята, близо до корените на едно дърво... А къде беше той?...

   Тялото му висеше, безчувствено и студено, от един дебел, изгорял от слънцето клон. Очите му, широко отворени, не помръдваха, но прорязваха, сякаш с нож душата на момичето….

   Изведнъж тя падна на колене на тревата, до кичура коса и застина така завинаги…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все Тая Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...