troia (Катя Иванова)
133 3959
3 янв. 2020 г., 23:43

Добрата змия 

  Проза » Рассказы
929 3 16
1 мин за четене

 

 

 

Решила кобрата да бъде добра. Омръзнало й да е самотна. Запълзяла из джунглата да си търси компания. Внезапно пред нея се появила огромна слоница. Тя била водач на стадото. Изсъскала змията за поздрав и вирнала наперено глава. Животното отстъпило назад и предпазливо се върнало от пътя. Слоновете се отправили в друга посока.

-          Ей, накъде тръгнахте всички? Само ви поздравих. Не искате ли да си побъбрим? - изсъскала змията, но никой не я  чул.

И продължила обиколката си в джунглата. Към обяд напекло и тя решила да се сгрее между шубраците. Така попаднала на един тигър, който се излежавал  под дебела сянка.

-          Ауу, колко си красив?! Много си мъжествен. Искаш ли да си поговорим? – изсъскала дружелюбно кобрата.

Тигърът се изправил мързеливо, изръмжал и се преместил по-далеч от нея  под друго дърво.

„Не мога да разбера тъпи ли са или  глухи” – помислила си озадачено змията.

Понеже била решила да е добра продължила кротко по пътя си. Цял ден обикаляла джунглата, съскала на животните, но всички я избягвали. 

Накрая изморена се спряла  и промърморила:

-          Няма полза да съм добра. Пак съм си самичка.

Изведнъж в далечината съзряла друга змия - смок. Кобрата  запълзяла радостна към нея, за да си побъбрят. В последния момент размислила. Била гладна, а това била чудесна, прясна плячка. Убила смока и го изяла. Толкова добре не се била чувствала  през целия ден.

-          Какви добри дела само правя! Ето, една змия по-малко. Ама кой ще ми го признае?! Светът вече се е променил. Добрината вече не се цени.

 


 

 

 

© Катя Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Здравей, SMooth! Трудно е изведнъж да станеш добър ако не ти идва отвътре. Това си е истинско мъчение.
    Поздрави!
  • Ми така е, като си е нямала PR кобрата, че да каже на останалите колко е добра
    Първо ми стана смешно, после тъжно. Понякога светът не те оставя да се промениш, но пък за сметка на това ти трябва постоянство, иначе си си просто една отровна кобра.
  • Благодаря ти, Пепи. А на мен зла фея ми звучи като баба Яга.
    Поздрави от мен, Марко! Благодаря ти. Старая се.
  • Прекрасна басня си написала, Катя !
    Поздрави за творбата !
  • сега ми хрумна - добра змия ми звучи като зла фея!
    Весела и щастлива година, Кате!
  • Благодаря ви, Блу, Силве, Наде и Пепи за интересните коментари и добрите думи. И аз като вас мисля, че както вълкът козината си мени, но нрава не, така и в змията остава желанието да захапе. Пепи, и на мен идеята ми дойде от един документален филм за кобрата, който гледах по National Geographic. Тя е толкова опасна, че дори огромни и силни животни каквито са слоновете я избягват и обича да се храни с други змии.
    Желая ви една щастлива и успешна 2020г!
  • Уличен музикант с флейта, пред него елегантно извива шия кобра, до него седи момиченце, насъбралата се публика в кръг гледа... Индиецът спира за миг да свири, змията се спуска мълниеносно и ухапва момиченцето по китката. От тълпата изниква някаква индийка, навежда се към момиченцето и маже ухапаното с нещо оранжево-червено, музикантът продължава да свири, момиченцето почесва намазаното место и продължава да седи, тълпата изпада в екстаз и в шапката завалява дъжд от пари!
    Изводът е: няма значение какво свириш, тя е глуха. Спираш нарочно, за да те ухапе, чудодейното мазило е червен пипер за цвят с баршно, а отровната жлеза на змията е извадена.
    Добрата змия е обезвредената змия! (гледах го в НПФ по дискавъри преди време)
  • Висяли си две змии на един клон. "Ние отровни ли сме?"-попитала едната. "Не знам. А защо питаш?"-рекла другата. "Не бе, не, че ме интересува, но си прехапах езика". Тааа...Кобрата си е кобра.
  • Ссссветът сссе е променил . Харесах притчата ти, Кате. Има и добри змии, само да не ги настъпят, но пак си остават змии. Поздрави.
  • ЧНГ, Кате! Дано край теб няма нито една такава, 'щото добра, ама змия все пак Направо си е оксиморон. Обаче ме накара да се замисля - дори и някой да реши и да се промени, околните трудно се абстрахират от създаденото до момента мнение за него. И ако не му стигне силата и упорството да спечели доверието им, се връща към предишния си образ.
  • Здравейте, приятели! За много години! Благодаря ви.
    Моето мнение е, че змията колко и мило да съска си остава змия. Пожелавам на себе си и на вас да се сблъскваме с по-малко змии и най-важното е да не са отровни и хапещи!
  • Дори и доброто е въпрос на гледна точка...
    Поздравявам те.
  • Е, как да им вярваш! По-добре стой далече от тях. Хубав разказ-притча!
  • Змиите са мъдри, докато не ги настъпиш...🐍
    За много години, Катя!
  • Всички змии са добри, Кате! По съскането се познават
  • Изядох го, разказа. Давай следващия, да правим добрини сега. 😀
Предложения
: ??:??