Решила кобрата да бъде добра. Омръзнало й да е самотна. Запълзяла из джунглата да си търси компания. Внезапно пред нея се появила огромна слоница. Тя била водач на стадото. Изсъскала змията за поздрав и вирнала наперено глава. Животното отстъпило назад и предпазливо се върнало от пътя. Слоновете се отправили в друга посока.
- Ей, накъде тръгнахте всички? Само ви поздравих. Не искате ли да си побъбрим? - изсъскала змията, но никой не я чул.
И продължила обиколката си в джунглата. Към обяд напекло и тя решила да се сгрее между шубраците. Така попаднала на един тигър, който се излежавал под дебела сянка.
- Ауу, колко си красив?! Много си мъжествен. Искаш ли да си поговорим? – изсъскала дружелюбно кобрата.
Тигърът се изправил мързеливо, изръмжал и се преместил по-далеч от нея под друго дърво.
„Не мога да разбера тъпи ли са или глухи” – помислила си озадачено змията.
Понеже била решила да е добра продължила кротко по пътя си. Цял ден обикаляла джунглата, съскала на животните, но всички я из ...