Глава 17
Събудих се на сутринта и осъзнах, че не само съм заспала до Дими на голямото кралско легло, ами и бях с роклята. Слава богу бях свалила обувките на Louboutin и те сега почиваха до леглото. Дими беше станал, а кардиографът беше изключен. Огледах се наоколо, но не видях къде е отишъл Димитър. Станах, набързо облякох семплите дрехи, с които бях дошла, и прилежно сгънах роклята. Полюбувах се за секунда на красивите лачени обувки (които не ми бяха убили през цялата вечер, което не ме изненадваше) и след това проверих на терасата. Към стаята на Димитър имаше великолепна огромна тераса, със страхотна гледка към гората на Витоша. Напълних дробовете си с кислород, но сетне реших да потърся Димитър и се върнах обратно вътре. Когато обаче излязох в коридора осъзнах, че няма как да се лутам из огромните коридори на имението и да търся любимия си цял час, затова си извадих телефона и му позвъних.
-Да, съкровище – вдигна ми веселият му глас.
-Къде пак си отишъл, като трябва да си почиваш? – ...