Мале, малеее, не е за вярване, толкова грижи и усърдие хвърлям, а никой в къщи не ми обръща внимание. Сутрин ставам. Правя им закуска, хапнем, пийнем, кой тръгне на работа кой на училище, аз с парцала и гъбата – мий чинии, чисти маса, чисти прозорци, чисти къща. После правя списък с покупки и хайде на пазар. Всеки път се учудват като ме видят, нямало ли кой да ме отмени. А тръгна ли да им обяснявам се споглеждат плахо! Шегаджии, ама аз съм си виновен, то като свикнеш някой на хубаво – после търси отмяна. Та прибирам се с покупките и почвам да подреждам или ремонтирам по двора. Поддържам градинката, поне там ми е по-интересно - цветенца и дъх на окосена трева, абе приятно е! После пера, подреждам къщата, готвя за обяд или вечеря. Добре, че следобед се намира време да попрочета нещо пък и за следобедна дрямка. По правило в 16 часа – пия кафе! Вечерта се прибират и някой току ще подхвърли: „Лесно ти е на теб, Коко (на галено от „Кокершпаньол”), цял ден лежиш, даже те мързи да излаеш, хайде с мене на разходка, стига си лежал!” Ужас, неблагодарници!