4 июн. 2020 г., 08:05

 Дракон

1.3K 0 0

Произведение от няколко части към първа част

3 мин за четене

***

         Симпсън едва се крепеше на скелето. Краката му – натегнати пружини – трепереха в усилие да удържат тежестта на тялото, а изопнатите над главата му ръце вече го боляха в треска. Телефонът упорито вибрираше в джоба му като сигнал за неотложен разговор, но той нямаше как да отговори. Когато най-после стъпи на земята и приседна на бордюра, върна обаждането. Георг разгръщаше “Книга на символите”, търсейки своя дракон. Търсеше го като образ, с който други свидетели биха обяснили присъствието му тук и сега. Защо драконът е мост на светове? И тази ябълка...

Телефонът иззвъня.

 – Жорж, търсил си ме?

         Разговорът им протече очи в очи. В случайно заведение намериха необходимото спокойствие. На стената, плътно до тяхната маса, имаше състарена географска карта, разплитаща походите и завоеванията на Филип Македонски. Вечното търсене, вечното покоряване, стремежът към разкриването на нови тайни, а и цели нови светове, успяваме да се борим и да го постигаме, благодарение на човешката ни природа, на простото ни изначално умение да задаваме въпроси, винаги да питаме защо. А нямаше да продължаваме така вовек, ако не изпитвахме хищническа помира и удоволствие от съзидателния хаос в нас, докато покоряваме земята и живота върху нея и ги подчиняваме на семето си.

         Разговаряха за много неща. За всичко останало. Георг опипваше почвата и търсеше практичен начин да разкаже за случилото се. Мнението на Симпсън беше важно за него. Симпсън беше здрадомислещ и непоклатим елемент. Той можеше да въведе ред и баланс в ужасения мир на Георг, защото благодатните усещания бяха изчезнали и всичко напомняше просто един кошмар. Да, Симпсън беше непоклатим. Той имаше верую към което се придържаше – веруюто на “изящните” технологии. Според него светът беше изграден от обясними физични неща, винаги красиви и природозначими и в двата полюса  на смисъла, точно измерими и винаги опознаваеми. След като сподели с Дафне, Георг имаше нужда от проверка и тази проверка можеше да издържи само пред Симпсън. Но дали? Георг се отнасяше, гледайки го как отпива от виното, мляска с устни и разгорещено разнищва поредния проблем, проблем, който винаги е разрешим, но само в рамките на нашето време... А ако нямаме време, ако имаме само пространство, как бихме го живели?...

Следва продължение...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

следваща част...

© Велина Караиванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...