4.06.2020 г., 8:05

 Дракон

1.3K 0 0

Произведение от няколко части към първа част

3 мин за четене

***

         Симпсън едва се крепеше на скелето. Краката му – натегнати пружини – трепереха в усилие да удържат тежестта на тялото, а изопнатите над главата му ръце вече го боляха в треска. Телефонът упорито вибрираше в джоба му като сигнал за неотложен разговор, но той нямаше как да отговори. Когато най-после стъпи на земята и приседна на бордюра, върна обаждането. Георг разгръщаше “Книга на символите”, търсейки своя дракон. Търсеше го като образ, с който други свидетели биха обяснили присъствието му тук и сега. Защо драконът е мост на светове? И тази ябълка...

Телефонът иззвъня.

 – Жорж, търсил си ме?

         Разговорът им протече очи в очи. В случайно заведение намериха необходимото спокойствие. На стената, плътно до тяхната маса, имаше състарена географска карта, разплитаща походите и завоеванията на Филип Македонски. Вечното търсене, вечното покоряване, стремежът към разкриването на нови тайни, а и цели нови светове, успяваме да се борим и да го постигаме, благодарение на човешката ни природа, на простото ни изначално умение да задаваме въпроси, винаги да питаме защо. А нямаше да продължаваме така вовек, ако не изпитвахме хищническа помира и удоволствие от съзидателния хаос в нас, докато покоряваме земята и живота върху нея и ги подчиняваме на семето си.

         Разговаряха за много неща. За всичко останало. Георг опипваше почвата и търсеше практичен начин да разкаже за случилото се. Мнението на Симпсън беше важно за него. Симпсън беше здрадомислещ и непоклатим елемент. Той можеше да въведе ред и баланс в ужасения мир на Георг, защото благодатните усещания бяха изчезнали и всичко напомняше просто един кошмар. Да, Симпсън беше непоклатим. Той имаше верую към което се придържаше – веруюто на “изящните” технологии. Според него светът беше изграден от обясними физични неща, винаги красиви и природозначими и в двата полюса  на смисъла, точно измерими и винаги опознаваеми. След като сподели с Дафне, Георг имаше нужда от проверка и тази проверка можеше да издържи само пред Симпсън. Но дали? Георг се отнасяше, гледайки го как отпива от виното, мляска с устни и разгорещено разнищва поредния проблем, проблем, който винаги е разрешим, но само в рамките на нашето време... А ако нямаме време, ако имаме само пространство, как бихме го живели?...

Следва продължение...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© Велина Караиванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...