ВелинаКараиванова (Велина Караиванова)
52 206
23 мая 2020 г., 07:42  

 Дракон 

  Проза » Повести и романы
1106 5 16
Произведение от няколко части
  •   1106  5  16 
    Проза » Повести и романы
  •   807  2  2 
    Проза » Повести и романы
  •   756  1 
    Проза » Повести и романы
  •   728 
    Проза » Повести и романы
  •   870 
    Проза » Повести и романы
  •   916 
    Проза » Повести и романы
  •   897 
    Проза » Повести и романы
4 мин за четене

 1. Не искам да се връщам

 – Потръпваш  ли?

 – Потръпвам.

 – Да, така е, защото е влажно и студено.

 – Нищо такова не усещам – само страх.

 

          Във всяко събуждане има един специален, нереален момент, в който, макар и вече будни, светът не съществува за нас. Той се е разбил на безброй частици, разпръснати в сънищата ни. Отваряйки очи, не знаем откъде да започнем да го сглобяваме – от вчера, от последния спомен за съня, от това кои сме всъщност, къде сме. На помощ идва самата материя, която ни заобикаля и то само ако има достатъчно светлина, която да се отрази в нея, а после – в очите ни. Но ако няма светлина? Бързаме да я открием. В лампата, в утринната зора, в спомените си. Тъмнината крие много неизвестни.

         Георг се събуди в тъмнината на стаята. Тихо безумие се оформи в слъневия му сплит, пролази през белите му дробове, разтърси раменето му и се надигна като газов облак, изпълвайки съзнанието му. Очите му трескаво започнаха да търсят отражения, но Луната беше прикрила измамния си блясък зад атмосферни явления. Беше часът на Нощта.  Провлачи ръка през завивките, протегна я зад гърба си, докосна Дафне, която спеше до него и реалността очерта своите крехки  контури в извивките на тялото й. Последващият сблъсък на представи за време, истинност, мечти и страхове го разбуди. Сърцето му лудо се блъскаше в анатомичната си клетка, а ударите кънтяха в главата на Георг като катедрални камбани. 

         Дафне се измъкна от завивките и с тихи стъпки, за да не събуди родителите му, отиде в кухнята, за да направи кафе. Луната, разобличена, благосклонно просенваше мрака и кафето разнасяше тайнствения си арабски аромат. В тези първи минути на границата на пробуждането във въздуха на стария дом се усещаше едновременно улегналото спокойствие и тихото промъкване на трепетна промяна. Георг се приближи и я докосна по рамото. После бързо се извърна и влезе в банята. Дафне стоеше замислена, права до масата. Усещаше безпокойството му. Наля кафе. Преднамерено извършваше плавни и равномерни движения – на самата нея това й действаше успокоително. Георг се върна вече облечен. Дръпна си стол и седна на кухненската маса. Отпи от кафето и погледна към Дафне. Тя съсредоточено си запали цигара, всмукна първия дим и отвърна на погледа му.

– Потръпваш  ли? – попита.

 – Потръпвам.

 – Да, така е, защото е влажно и студено.

 – Нищо такова не усещам – само страх. Георг отново надигна чашата. Луната започна да бледнее.

 

Следва продължение...

» следваща част...

© Велина Караиванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Николай! Аз лоши не виждам. Виждам всеки такъв, какъвто е. А да бъда себе си, ми е отдавнашно призвание.
  • meteor (Roj Blake), този отзив ме отдалечи така, както е наистина полезно за всеки автор, да се види отсрани, ако някоя ми ти катедрална камбана му е убягнала – прибягала между редовете, без разрешение! Предполагам на всеки може да се случи. Благодаря!
  • Честит празник на всички!
  • Честит празник, Велина!🤗
  • Честит празник! 🌷
  • palenka (Пепи) чак във вторник ще кача следващата глава. Снощи ми се изля едно стихотворение, което чака одобрение – да видим там как ще ме разчепкате.
  • ВелинаКараиванова - браво! С този речник би се получила забавна творба в хумор, давай ако имаш, да четем! Особено с облака газ и луната зад атмосферните явления
    Добре ги диплиш в тоя смисъл. Поздрав!
    Добре, значи да очакваме дракона: един от двамата ли е или ще се появи нов персонаж?... Да видим страхът какво ще покаже
  • palenka (Пепи)Такава ми ти вълна бях яхнала, че как съм пропуснала да спомена далак и дванадесетопръстник – на себе си се чудя.
  • "Тихо безумие се оформи в слъневия му сплит, пролази през белите му дробове, разтърси раменето му и се надигна като газов облак, изпълвайки съзнанието му. " - този газов облак нещо...
    слънчев сплит, анатомична клетка, атмосферни явления... Така един познае вместо устна лигавица беше писал "тъканта от вътрешната страна на бузите".
    Успех!
  • di_t (T.Енчева) това е роман.
  • Привет, хубаво пишеш,но историята е недовършена.
  • Благодаря на vega666 (Младен Мисана) за вниманието.
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Прекрасен отзив за обратна връзка – от сърце благодаря за милото насърчение!
  • Привет, Велина!
    Честит дебют!
    От един разказ е трудно да се определи, но стилът ти на писане е достъпен.,чете се с лекота, което показва висока култура и безспорен талант!
    Ще се радвам на още твои неща!
  • Добре заварила, Надежда! И аз усещам тези изрази като невклинични, но какво ли не правим, за да избягаме от посредствеността. Пък като се закатуря на една ми ти патерица и само от проклетия се държа на нея – няма оправяне.
  • Добре дошла! Ще следя. Само изрази,като : "Луната беше прикрила измамния си блясък зад атмосферни явления." и "Сърцето му лудо се блъскаше в анатомичната си клетка"...
Предложения
: ??:??