Дракон
Произведение от няколко части
-
1437 5 16Проза » Повести и романы
-
1130 2 2Проза » Повести и романы
-
1067 1Проза » Повести и романы
-
1050Проза » Повести и романы
-
1264Проза » Повести и романы
-
1267Проза » Повести и романы
-
1242Проза » Повести и романы
1. Не искам да се връщам
– Потръпваш ли?
– Потръпвам.
– Да, така е, защото е влажно и студено.
– Нищо такова не усещам – само страх.
Във всяко събуждане има един специален, нереален момент, в който, макар и вече будни, светът не съществува за нас. Той се е разбил на безброй частици, разпръснати в сънищата ни. Отваряйки очи, не знаем откъде да започнем да го сглобяваме – от вчера, от последния спомен за съня, от това кои сме всъщност, къде сме. На помощ идва самата материя, която ни заобикаля и то само ако има достатъчно светлина, която да се отрази в нея, а после – в очите ни. Но ако няма светлина? Бързаме да я открием. В лампата, в утринната зора, в спомените си. Тъмнината крие много неизвестни.
Георг се събуди в тъмнината на стаята. Тихо безумие се оформи в слъневия му сплит, пролази през белите му дробове, разтърси раменето му и се надигна като газов облак, изпълвайки съзнанието му. Очите му трескаво започнаха да търсят отражения, но Луната беше прикрила измамния си блясък зад атмосферни явления. Беше часът на Нощта. Провлачи ръка през завивките, протегна я зад гърба си, докосна Дафне, която спеше до него и реалността очерта своите крехки контури в извивките на тялото й. Последващият сблъсък на представи за време, истинност, мечти и страхове го разбуди. Сърцето му лудо се блъскаше в анатомичната си клетка, а ударите кънтяха в главата на Георг като катедрални камбани.
Дафне се измъкна от завивките и с тихи стъпки, за да не събуди родителите му, отиде в кухнята, за да направи кафе. Луната, разобличена, благосклонно просенваше мрака и кафето разнасяше тайнствения си арабски аромат. В тези първи минути на границата на пробуждането във въздуха на стария дом се усещаше едновременно улегналото спокойствие и тихото промъкване на трепетна промяна. Георг се приближи и я докосна по рамото. После бързо се извърна и влезе в банята. Дафне стоеше замислена, права до масата. Усещаше безпокойството му. Наля кафе. Преднамерено извършваше плавни и равномерни движения – на самата нея това й действаше успокоително. Георг се върна вече облечен. Дръпна си стол и седна на кухненската маса. Отпи от кафето и погледна към Дафне. Тя съсредоточено си запали цигара, всмукна първия дим и отвърна на погледа му.
– Потръпваш ли? – попита.
– Потръпвам.
– Да, така е, защото е влажно и студено.
– Нищо такова не усещам – само страх. Георг отново надигна чашата. Луната започна да бледнее.
Следва продължение...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Велина Караиванова Все права защищены
