9 июн. 2020 г., 07:35
5 мин за четене
7. Посоки
Там долу, там някъде назад или отвъд или просто вътре в него, Георг усети самотата на празната стая. Самотата на обитаваната само от един човек стая. Няма по-самотно място на света. Тогава само часовникът с бързите си удари отмерва несъществуващото време. Бяла покривка, зелено цвете, дървен под... Вратата скръцна и старицата влезе в стаята. Сипа малко ром в две чаени чаши и сложи чайника на котлона. Бутилката с ром остави на масата и със своята чаша чукна другата:
– Наздраве! Хайде по-ведро! Не сме на края на света – посредата сме.
– Защо всичко, макар и толкова странно, приемам веднага за истина? – Георг не се беше оттърсил от зашеметяването и думите излизаха от устата му глухи като от утроба.
– Хайде, отпий! Нима всичко ти е ясно и в реалния живот, който живееш? Но го приемаш спокойно и като даденост. Отпий и се отпусни. Щастливец си, че си тук. Че можеш да промениш всичко или поне начинът, по който си го възприемал. Пий и слушай – сега ще ти разкажа за Дракона. При тези й ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация