11. Огледалото в мен
Дафне тихичко се измъкна от апартамента и затупурка по стълбите, като си представяше в обърканите си мисли отварящата се врата зад гърба й и въпросите, на които нямаше отговор. Мушкатата на стълбищните площадки се смееха със старомоден цвят. Миришеше на чисто и старо. Дафне не погледна назад, но когато вратата на входа се затвори зад гърба й, погледът й се зарея в смисъла на бягството. Бягаме мислено и смислено бягаме назад. Колкото повече напред се устремяваме, толкова повече се връщаме. Червено.
Селската чешма на мегдана, главната селска чешма, беше изградена като паметник, достоен за центъра на селището. Поселище, пълно с роднини и клюки, животи, които се живеят привидно мирно, романтично, но кризисно в селската си мараня. А чешмата посреща годините, изпраща гордите нови граждани, мие сълзите на вечните селяни, стегнали колани и престилки, смеещи се с тъжни очи, вдълбани в коравата, препечена от слънцето кожа. Там, над селото, планината пази сенчестите си гори и ...