16 июн. 2020 г., 09:00

 Дракон

1.3K 0 0

Произведение от няколко части към първа част

2 мин за четене

* * *

 

Летар беше изнесла люлеещия се стол на верандата и погледът й тръгна към фигурата на момичето, изучавайки я, докато стигна до нея. Новодошлата срещна погледа й и се задвижи през разораните буци сякаш плъзгаше ходилата си по лед. Старицата се усмихна изненадана – това момиче искаше да остане. Чилика съвсем доближи и се изкачи, все още плувайки в равния си ход, на верандата, а след това приседна направо на дъските, като придърпа поли под коленете си. Чилика гледаше Летар в захлас, очакващ проповед и наставления.

– Как да Ви наричам? – промълви тя.

– Скъпа, аз съм Летар.

– Иска ми се да имам ново име тук. Майка ми ме е кръстила на някаква си птица, което ми допада, но чувствам, че тук трябва да съм друга.

– Не, скъпа, ти там си била друга, а тук си си ти. И мисля, че името ти, каквото и да е то, много ти подхожда. Човек със силна аура си, а името, както го носиш, много помага за това.

Чили подхвана последните думи на старицата и се понесе на собствените си криле по тях като напътствен вятър. Тя почти усещаше горящата аура, излъчена от тялото й, подхранваща и без това топлия въздух. Думите започнаха да се леят от устата й в порив на чувства, усещания и проповедта, която очакваше, излезе от собствената й душа. Летар беше добър слушател. Понякога това е най-силната подкрепа, най-важната подправка, за да се оформи човек в целостта си и да намери себе си – да бъде изслушан от правилния човек. А средната земя, съставена засега за Чили, само от уханна почва, бяла къща и старица и всичко това затворено в искрящо синьо стъклено преспапие, се търкаляше около нея във вихър, а тя беше неподвижният му център с магнетична гравитация.

 

Дафне стоеше до дървото почти в несвяст, когато...не, не отново... в гърлото й се надигна излив...

– Ало, Симпсън, моля те ела да ме прибереш.

 

Следва продължение...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

следваща част...

© Велина Караиванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...