10. Сън наяве
Стройни, криви, гротескни, плашещи, спокойни, мъдри, недоволни, извъртащи се, взиращи се, промъкващи се, галещи, чупещи, изненадани, молещи, викащи, смеещи се, мълчаливи, празни, прозаични, различни, шепнещи, дразнещи, стволовете им – жива маса – бяха прегърнали Георг в хладните си усои. Стъпките му го оглушаваха, а кръвта, изтласкана от бясните удари на сърцето му, барабанеше с тим-панен ритъм на безнадеждност. Дрехите му – мокри от растителна влага и пот, изстудяваха кожата му, ходилата му – набити и изтръпнали газеха в гнилите листа, ръцете му току се подпираха на някой камък, целия омекотен от безпощаден мъх. Вярата в съществуването го беше напуснала и той се влачеше по тази планета, напоена с вселенска самота. Вече нямаше сили да плаче, лицето му бе набраздено със зъсъхнали вади и ядовити следи от премахването им. Беше се връщал многократно назад, убеждавайки се, че всъщност неизбежното го тегли навътре. Не знаеше вече колко пъти беше подгъвал колена, а до тях и длан ...