* * *
Летар беше изнесла люлеещия се стол на верандата и погледът й тръгна към фигурата на момичето, изучавайки я, докато стигна до нея. Новодошлата срещна погледа й и се задвижи през разораните буци сякаш плъзгаше ходилата си по лед. Старицата се усмихна изненадана – това момиче искаше да остане. Чилика съвсем доближи и се изкачи, все още плувайки в равния си ход, на верандата, а след това приседна направо на дъските, като придърпа поли под коленете си. Чилика гледаше Летар в захлас, очакващ проповед и наставления.
– Как да Ви наричам? – промълви тя.
– Скъпа, аз съм Летар.
– Иска ми се да имам ново име тук. Майка ми ме е кръстила на някаква си птица, което ми допада, но чувствам, че тук трябва да съм друга.
– Не, скъпа, ти там си била друга, а тук си си ти. И мисля, че името ти, каквото и да е то, много ти подхожда. Човек със силна аура си, а името, както го носиш, много помага за това.
Чили подхвана последните думи на старицата и се понесе на собствените си криле по тях като напътств ...