Докато обличаше новите си, подарени му от селяните доспехи Грен чу за втори път пронизителния звук от рог, който бе сигнала за тревога отвън. След като бързо бе облякъл бронята си воина грабна меча даден му от Брънт и го закачи на колана си. Грен отвори вратата на стаята си , като първо дръпна резето и след малко вече тичаше надолу по стълбите. Долу видя ужасените Толбърн и Тамида. Управникът гледаше навън през прозореца на своята къща с малка кама в ръката и проклинаше с ужас в гласа, а Тамида бе седнала на своето легло с ръце на лицето си и плачеше уплашена. Те видяха че Грен бе влязъл. Войнът с лъскавата си броня и меч сякаш им вдъхна някакъв кураж. След секунда на вратата се почука силно и настоятелно.
-Аз ще отворя! – рече им Грен уверено. – Кой е там? –попита война високо, с ръка на меча си, след като бе стигнал бързо до вратата.
-Аз съм стража Пенхоу! Брънт ме прати при управника и дъщеря му! – чу се глас отвън.
Грен погледна към своя домакин и той му кимна да отваря. Мъжът отво ...