Душа на Воин (Глава Единадесета)
Произведение от няколко части « към първа част
Докато обличаше новите си, подарени му от селяните доспехи Грен чу за втори път пронизителния звук от рог, който бе сигнала за тревога отвън. След като бързо бе облякъл бронята си воина грабна меча даден му от Брънт и го закачи на колана си. Грен отвори вратата на стаята си , като първо дръпна резето и след малко вече тичаше надолу по стълбите. Долу видя ужасените Толбърн и Тамида. Управникът гледаше навън през прозореца на своята къща с малка кама в ръката и проклинаше с ужас в гласа, а Тамида бе седнала на своето легло с ръце на лицето си и плачеше уплашена. Те видяха че Грен бе влязъл. Войнът с лъскавата си броня и меч сякаш им вдъхна някакъв кураж. След секунда на вратата се почука силно и настоятелно.
-Аз ще отворя! – рече им Грен уверено. – Кой е там? –попита война високо, с ръка на меча си, след като бе стигнал бързо до вратата.
-Аз съм стража Пенхоу! Брънт ме прати при управника и дъщеря му! – чу се глас отвън.
Грен погледна към своя домакин и той му кимна да отваря. Мъжът отвори леко вратата и погледна навън.
В селото цареше пълен хаус. Уплашени създания, тичаха в различни посоки с ужас на лицата. Грен усети че мирише на дим , изгледа кратко стража пред вратата и го разпозна. После му рече:
-Влизай бързо!
Пенхоу бе едно от онези създания с паяко-подобните глави със щипки на устата. Носеше леката си кожена броня и къс меч. Грен си спомни, че го беше видял в гората в нощта на идването си в света им. Стражът не се поколеба и влезе. Бързо погледна към Тамида, после към Грен и накрая към управника. Беше силно притеснен.
- Обора за яксове гори, мистър Толбърн! И портата бе нападната от таласъми! Бе нападната от вътрешна страна, сър! – рапортува стражът.
-Как е възможно това? – попита Толбърн в отговор с недоумение в лицето.
-Предстои да разберем! – рече Пенхоу кратко. – Таласъмите са отворили портата отвътре и са успели да избягат при това с няколко заложника. Има и убити и ранени селяни и стражи, сър!
Грен разбра какво е станало. Няколко таласъма, най-вероятно добри скаути, бяха успели да влязат зад стените. Точно как бяха избегнали да бъдат забелязани от стражите или как бяха прескочили високата дървена ограда, Грен не бе сигурен. Сигурно бяха наблюдавали дълго стражите и техния маршрут на патрулиране от някое от високите дървета в близката гора и бяха успели да прехвърлят с въжета високата, дървена стена незабелязани. Бяха запалили обора на животните за да привлекат вниманието на хората и стражите от селото. После бяха пленили и награбили няколко селянина и бяха атакували портата за да могат да излязат бързо от Ивънуел. Господарят им сигурно бе разбрал че е разкрит и искаше заложници. Друго обяснение Грен нямаше за странната атака. Той явно бе решил да не превзема още селото, което е можел да направи още тази вечер, ако бе пратил друг голям отряд при портата, през която скаутите му бяха избягали.
-Отивам при портата! – рече Грен на смаяния управник. – Заключете се и не мърдайте от тук!
-Моля те внимавай, Грен! – проплака Тамида докато мъжа излизаше.
Воинът я погледна бързо и вече излязъл от къщата на управника се затича, колкото бързо можеше към портата на селото. Още не се чувстваше силен, както преди, заради отварата. Около него цареше хаус и объркване. Съществата от селото, някои от които въоръжени, бяха паникьосани и не знаеха какво се прави в ситуацията като тази и Грен бе сигурен, че никой не е нападал селото преди. Някои от тях, които бяха по адекватни тичаха в посока обора за яксове, за да помагат при гасенето с кофи в ръцете.
Война стигна до дървената порта, която още беше отворена. Видя Брънт клекнал до един от стражите си, от рамото на който стърчеше къса но доста дебела стрела. Грен се приближи към тях.
-Спокойно, синко! Спокойно ,момчето ми! Тамида ще те оправи, не се тревожи! Знам че боли, знам… – говореше командира на своя подчинен.
-От кога таласъми имат арбалети и могат да стрелят с тях… - обади се раненият войн и се сгърчи от болка. Изглеждаше познат на Грен, но в полумрака не беше сигурен от къде. – Как не ги видяхме да прескачат стената? Да бях умрял по-добре! Ама че срам…
-Достатъчно хора умряха, момче! Достатъчно… - рече му Брънт и погледна настрани към една от кулите при портата.
Грен видя двата трупа положени на земята там и в него се надигна гняв. Един от останалите живи стражи гледаше седнал своите мъртви другари и още трепереше от адреналина от битката с таласъмите.
Грен се наведе над ранения от стрела страж и го попита яростно:
-Боецо, видя ли в коя посока тръгнаха таласъмите и техните заложници?
-Избягаха в гората, сър! В посока право напред, точно срещу портата! – бързо му отвърна стражът със намръщено от болка лице.
-Да не си посмял момче! – обърна се командир Брънт към Грен. – Трябва да останеш в селото! Имаме обор за гасене и селяни, които трябва да бъдат разпитани! Таласъмите са повече, с голяма преднина и е тъмно! Как мислиш да ги догониш?
-Ще ги догоня! – рече му Грен уверено. После стана и излезе през портата на селото от нейната външна страна. – Затваряйте!-извика той вече отвън с непоколебимост в гласа.
- Затваряйте портата! – повтори на висок глас и Брънт. Портата започна да се затваря бавно със скърцане ,а Грен се обърна и спринтира на предела на силата си, към началото на гората, където го бе насочил ранения от арбалета страж.
Докато тичаше по-навътре и по-навътре в тъмната гора, Грен се оглеждаше като обезумял. Наистина бе твърде тъмно и надеждите на война, да намери следа или нещо което да му даде насока, започваха да намаляват. Влязъл вече много навътре в гората смелия мъж не виждаше небето. Грен обаче видя големи скали в една малка котловина с няколко странни дървета около нея. На земята в котловината имаше легнало голямо тяло на същество, което пъшкаше и дишаше тежко. В тъмнината Грен не можеше да види точно как изглеждаше то, но бе масивно. Войнът се приближи предпазливо към него с тихи стъпки.
-Раниха ме братко! Няколко таласъма ме нападнаха и съм ранен! – чу в главата си непознат глас Грен и усети че настръхва. Не знаеше какво става, но разбра от следващите думи на странния мъжки глас. – Само така мога да комуникирам с други създания, не се плаши! Ти говори свободно на глас и аз ще те разбера! Кажи ми как се казваш! Аз съм Макгорн!
-Аз съм Грен! – отвърна му война тихо и го попита с трескаво нетърпение. – Видя ли на къде тръгнаха таласъмите? Те отвлякоха мои приятели от близкото село!
-Видях ги! Те ме нападнаха и съм смъртоносно ранен… – чу той немощния глас на Макгорн в главата си.
-Помогни ми моля те! Приближи до мен….
Грен беше раздвоен и каза на съществото, пак така тихо, за да не бъдат усетени от евентуални врагове:
-Нямам време! Можеш ли да станеш и да се скриеш? Аз ще те намеря после! Трябва да бързам след таласъмите!
-Ще се опитам да стана…-рече гласът в главата на Грен със стон и в следващия миг огромното създание се надигна трудно и куцайки излезе на светлината на луните, които светеха през пролука в короната на дърветата отгоре. То бе около три метра високо и мускулатурата му издаваше голяма физическа сила. Имаше грозна, гущероподобна глава, люспеста, сиво-зелена кожа и опашка, която бе дълга и мощна на вид. Оранжевите му очи блестяха в мрака, а устата му бе огромна, силна на вид и с остри зъби. Грен се загледа в него и му се стори странно такъв великан да се остави така лесно на няколко таласъма да го ранят смъртоносно… Създанието бе доста страховито и приличаше на огромен гущер на два крака. Гущер… Гущера войн! „ – Внимавай с гущера войн! Много е опасен…“ беше му казало Божеството.
-Къде си ранен?- попита го Грен вече разбрал какво се случва. Воина запази самообладание въпреки , че предчувстваше какво ще стане след малко.
-Ръката ми… ръката ми и в гърдите... от стрели на арбалети… - чу отново немощния глас в главата си, като вече долавяше нотката на преструвка, която не бе усетил в началото.
Гущера Макгорн бе покрил дясната си ръка с някаква стара дрипа и я държеше така все едно криеше отдолу рана.
-Ела, приближи се да погледнеш раните ми! – изпъшка пак гласа.
Грен тръгна към него със фалшива загриженост в погледа и Макгорн започна да се усмихва и да го подканя. –Ела, ела, моля те… Грен вървеше бавно към чудовището, но на два метра от огромния гущер, рязко извади меча си и замахна светкавично напред с него. Ударът попадна в рамото на чудовището и там се откри рана от която бликна малко кръв. Грен си бе помислил че ще успее го разсече на две с такъв мощен удар, но люспите му и огромната сила на звяра го предпазиха. Макгорн изрева и отскочи в страни, като се озова на около пет метра от воина и погледна раната си с уплашени оранжеви очи. Парцала от ръката му бе паднал и война видя на ръката на чудовището, не рана, а голяма златна гривна, същата като неговата. Това и бе очаквал. Те срещнаха погледи за няколко секунди и после започнаха да обикалят в кръг и да се дебнат готови за схватка.
- Умен си Грен! Рядко успяват да ме изненадат! – чу война в главата си вече променения тон на гласа. Той беше леден и жесток и Грен пак настръхна. – Не чувам и мислите ти, братко! Ти си удивителен! Видях те още в спомените на моя таласъм, който бяхте вързали в гората! Не съм срещал досега подобен на тебе! Присъедини се към мен! Нямаш представа какво можем да постигнем заедно! –каза му Макгорн докато гледаше златната гривна на ръката на Грен.
-Ти трябва да ме мислиш за слабоумен или много да си надценил хитростта си! Мислеше си, че ще ме изиграеш сякаш съм някое малко дете, нали? – каза Грен с присмех.
-Исках да видя как ще постъпиш! Исках да видя какво ще направиш като отвлека няколко от приятелите ти! Ти веднага хукна след тях в гората! Исках и да останем насаме! Ако обединим сили можем да постигнем толкова много! – чу мъжът в главата си гласът на Макгорн.
- Нееее, ти искаш да ти служа покорно, като твоите таласъми и да ме убиеш при първа възможност, щом разбереш това, което искаш да знаеш за мен .Защо да ти служа като мога да те победя? – рече му Грен и пристъпи заплашително напред.
Макгорн се стресна от уверените думи на воина срещу себе си и отскочи крачка назад.
-Страх те е от мен нали? –подигра му се Грен и се усмихна. – Май не ти се случва често? Таласъмите ти роби добре са те разглезили! От кога не си се изправял пред истински воин? Всичко, което направи тази вечер беше глупост! Глупаво беше ,че не превзе селото като имаше възможност и беше глупаво да останеш сам с мен, защото вече знаеш че аз ще те надвия!
- Мълчи! – заповяда ледения глас в главата на Грен . – Таласъмите ми роби отмъкнаха приятелите ти! Знаех че ще хукнеш като кученце след тях! Хвърли меча и се предай! Ела с мен в пещерата ми и ще ги пусна! Ако ли не ще ги изтезавам!-каза Макгорн и се усмихна злобно.- Ще ги изтезавам дълго и мъчително и ще чуеш как пищят от болка чак в мръсното ти село! Предай се и ела и ти обещавам... – продължи с лъжите си чудовището, но Грен изкрещя:
-Не аз ще те убия тук тази нощ! – и скочи напред, като замахна с големия си меч към главата на огромния гущер.
Макгорн избегна удара с отскок назад, погледна Грен със коварна злоба в очите, след което отстъпи бавно назад, обърна се и изчезна в гората.
-Ще ти пращам приятелите ти парче по парче! – чу Грен в главата си. Последва ужасяващо жесток смях и чудовището бе изчезнало.
© Станимир Станев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Супер! Ще чакам и вашето мнение! Благодаря предварително!
-
Да, започнах да ги чета!
-
Deni голямо благодаря, че четете въпреки лошото ми писане и култура! Вие от първа глава ли сте прочела?
-
Браво!
-
Да! Сигурен съм че е така! Благодаря пак!
-
Всички тези забележки тук не трябва да те смачкват, те са с най- добри намерения! Историята ти е хубава и за това ти се посочват слабите места, за да стане още по хубава! Това значи, че има интерес към нея
-
Благодаря за подкрепата и окуражителните думи, "Скитница"! Щом има хора като вас, които проявяват такъв интерес и са толкова мили ще продължавам да пиша и да качвам!
-
Виж, имаш грешки и то много, бях ти го казала веднъж и повече не повдигнах този въпрос! Но! Но историята ти е чудесна! Мен ме грабна, интересно ми е и всеки път прочитам на един дъх! Така, че не спитай да пишеш, продължавай! Имаш богата фантазия, добра, услужлива и нека това ти бъде стимул да ставаш все по- добър! Пълен си с идеи, реализирай ги! И както казва Емил, не се отчайвай, всичко се учи, стига да имаш желание! Аз поне няма да спра да следя поредицата и наистина се надявам да мога да я прочета до финала!
Така, че дерзай и давай следващите части!
Успех, момче! -
Благодаря, Емил! Наистина ми е много приятно да пиша, защото имам идеи, които искам да изразя и споделя по някакъв начин! Правил съм го главно чрез рисунки, а с думи опитвам съвсем от скоро, както и личи! Всичко добро, мили хора!
-
Само не се отчайвай! Да не мислиш, че ние тук всички сме перфектни. Изобщо даже. Това е сайт за начинаещи. Аз също пишех едно към гьотере в началото. Но добри хора ме насочиха към проблема. Все още пунктуацията ми куца, макар че доста често греша и от недоглеждане. Всичко се учи. Стига да имаш желание и поне мъничко талант.
-
Ох, хора... иска ми се да мога да се върна в час по български и литература и да внимавам повече! :D Разбирам, че ви дразня с неграмотното си писане и че сте добронамерени в критиките си! Ще трябва да си намеря някой, да редактира книгата и ще трябва и аз да направя нещо, за да пиша по-вярно! За сега няма кой да помоля за редакция и ще го правя сам до колкото мога! Не мисля да спра да качвам всеки ден и просто ще направя каквото мога сам и с помощ от приятели! Много хора ще са подразнени и ще спрат да следят , но това е положението за момента...
-
Докато обличаше новите подарени от селяните доспехи, Грен чу за втори път пронизителния звук от рога, сигналът за тревога. Бързо /бе облякъл/ОБЛЕЧЕ бронята воѝнът, грабна меча от Брънт и го закачи на колана. Дръпна резето, отвори рязко вратата и се затича надолу по стълбите. Там видя ужасените Толбърн и Тамида. Управникът гледаше навън през прозореца с малка кама в ръката и проклинаше с ужас в гласа, а Тамида седеше на леглото, скрила с ръце лицето си, и уплашено плачеше. Те видяха, че Грен влиза.
*********
Възвратните местоимения и глаголи също изобилстват. СИ, своята къща, своето легло, излишни пояснения. Един велик писател е казал, че една дума повтаря ли се на една страница, не е добре. Действай!
И диалозите може да се опростят и посъкратят. Мазако е написал какво още трябва, няма да го повтарям. -
А за еротиката... има няколко момента, но са по-нататък и не е нищо прекалено "секси". Казвали са ми приятели, които са прочели цялата история, че книжката е доста наивна и да си търся аудитория може би от юноши или деца... Реших разказа да е "family friendly" и без крайно насилие (въпреки, че отново има моменти, в някои от бойните сцени по-нататък). Реших и да няма секс и разбирам, че това ще направи историята скучна за някои хора...
-
Благодаря за този коментар, Емил! Не очаквам писането ми да се харесва всички и очаквах, че рано или късно ще има и много хора , които ще ме критикуват и с право! Ще си взимам поука от всеки коментар, независимо дали е похвала или критика и ви благодаря за искреността!
-
Още...
5. Липсва ми екшънът, няма напрежение, изненади, обрати. Вкарай поне малко еротика като ги чифтосаш тези Грен и Тамида 🙂.
6. Ако ти харесва да пишеш, нека да продължаваш да го правиш. Все пак донякъде ми хареса поредицата. Усетих се как искам да разбера какво се случва по-нататък. Ако беше много зле или нещо безсмислено, веднага щях да зарежа да го чета. Така че, ще продължавам да те чета.
Дано коментарът ми да ти бъде от полза. Гледах да съм обективен и откровен. И добронамерен! -
От няколко дни чета и препрочитам поредицата и ще се опитам да кажа какви са ми впечатленията:
1. Правописните, граматичните и пунктуационни грешки бодат здраво в очите (някои от които са елементарни).
2. Героите са еднопластови, скучни, всички говорят по един и същ и начин, и трудно се различават един от друг (но това е типично за подобни фентъзита)
3. Лично аз не можах да си представя обстановката. Не можах да ги "видя" луните в небето. Освен сухите диалози и действия, нужно е да има елементи, които да пренесат читателите в мястото на действието.
4. Трябва да има ясни граници, кога повествованието се представя от гледната точка на главния герой и кога от всевиждаща гледна точка (Паленка се е опитала да обясни тук. Решавай кога ти да си разказвачът, кога да разказваш от гледната точка на Грен и кога от гледната точка на някои от второстепенните герои. Може в различните глави да използваш различни гледна точки, иначе се получава хаОс).
Още... -
Благодаря ви, Надежда !
-
Изобщо не е слаба. Проблемът при мен е, че когато чета нещо го виждам така, както трябва, а не както е. Ако знаеш аз какви каши сътворявам... И после: — Земьо, отвори се! Ако не можеш сам, намери си редактор. И пиши! Таланта и въображението ги имаш.
-
Благодаря palenka! Успех и на вас!
-
Не си падам по принцип по фентъзи, само прогностична фантастика и футурология, освен това съм фенка на късия разказ. Имам само една трилогия от 3 разказа засега във фантастика, която написах тука:
https://otkrovenia.com/bg/proza/noshtta-na-lili
Продължавай и прави това, което те влече. Успех! -
Благодаря за съвета! Права сте, че без редакция не става и работя по въпроса! Поправеното от вас наистина звучи много по-добре и по-професионално от оригиналния текст! И само да вметна че не се имам за писател... Просто имах идея, която се опитах да разпиша със скромните си умения, защото нямах друга възможност да я реализирам освен с някакви рисунки... Реших и да я споделя, за да събера повече мнения и да видя дали наистина става за нещо или аз съм си въобразил... Всичко добро и отново благодаря!
-
Че кой писател издава без редактор?
И не бързай сам да се редактираш, оставяш 2-3 дни да ти отлежат емоциите и тогава. Иначе рискуваш, обсебен от писането, да пропуснеш видими грешки и недостатъци по принцип. Това по себе си съм го усетила. -
Няколко таласъма, най-вероятно добри скаути, успели да влязат зад стените. Точно как са избегнали да бъдат забелязани от стражите или как са прескочили високата дървена ограда, Грен не бе сигурен. Сигурно са наблюдавали дълго стражите и техния маршрут на патрулиране от някое от високите дървета в близката гора и успели да прехвърлят с въжета високата дървена стена незабелязани. Запалили обора на животните, за да привлекат вниманието на хората и стражите от селото. После пленили и награбили няколко селянина и атакували портата, за да могат да излязат бързо от...
Като го редактираш, премахнеш повторенията и опростиш сложните изречения, ще го харесат. И с времената! Ту разказваш все едно предаваш чужд разказ, ту си свидетел. Ти си разказвачът, не ги бъркай!
Поздравявам те за всичко написано, как следваш сюжетната линия и откъде ти идват тези нови идеи непрекъснато! -
Ужас! Не съм обърнал внимание на това изобщо, когато го редактирах днес! Не зная дали да го приема с чувство за хумор или да се срамувам... В предни коментари споменах, че на разказа му трябва здрава редакция и че не съм най-грамотния човек на света, но въпреки това ми харесва да пиша! Пълно е с грешки, които се надявам да не развалят тотално историята и да дразнят страшно много... Съжалявам, ако съм разочаровал някого и се надявам , че хората , които четат главите ще проявят разбиране и ще се абстрахират от правописни и други грешки, докато не намеря човек който да може да ги поправи, защото аз явно немога... Благодаря за коментара! Ще го имам в предвид!
-
8 пъти БЯХА в 5 изречения, по-скоро 9, тъй-като и Бе е кратка форма на СЪМ в м.вр.
Няколко таласъма, най-вероятно добри скаути, бяха успели да влязат зад стените. Точно как бяха избегнали да бъдат забелязани от стражите или как бяха прескочили високата дървена ограда, Грен не бе сигурен. Сигурно бяха наблюдавали дълго стражите и техния маршрут на патрулиране от някое от високите дървета в близката гора и бяха успели да прехвърлят с въжета високата, дървена стена незабелязани. Бяха запалили обора на животните за да привлекат вниманието на хората и стражите от селото. После бяха пленили и награбили няколко селянина и бяха атакували портата за да могат да излязат бързо от Ивънуел. -
Радвам се ! За тази глава получих най-много критика от семейството и приятелите си, които ми обърнаха внимание и прочетоха книгата!
-
За мен е добре и е интересна! Срещата на двама от избраните за надпреварата, среща на двама врагове! Има действие и не е скучна! Чакам следващата част!
-
Искам да кажа, че за мен поне, това е много слаба глава от книгата! Когато я четох тази сутрин с цел редакция, не ми хареса особено... Ако сега писах книгата бих я променил, но понеже книгата е написана вече, трябва да правя големи промени с цялата история! Затова просто реших да допиша някои неща и да я кача и да очаквам коментари и мнения... Само на мен ли ми се струва доста наивна? Ще чакам да ми кажете какво мислите в коментарите!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Имам ли времето, продължавам.
Поздравявам те.