Грен вървеше бавно и предпазливо, навътре в тунела на пещерата Дийпхол. Беше стиснал здраво големия си меч с две ръце пред себе си и гледаше напред по коридора осветяван само от факлите по стените. От скалния таван, на места капеше вода и се събираше в локвички на пода. Войнът мислеше за Гравин, който бе оставил преди малко на входа и се надяваше младият му приятел да не се забърка в някоя беля, защото вече бе видял буйния му характер и копнежа му за приключения и неприятности. След още десетина метра тунела се разклоняваше на три и Грен се зачуди на къде да продължи. Изведнъж от отвора в дясно, който беше най-широк той чу ехтящия глас на Кайсен в далечитата. Беше изпълнен със силен страх и отчаяние:
-Какво ми правиш? Спри! Спри веднага…
Грен тръгна бързо през десния коридор на пещерата, като след няколко крачки се прилепи плътно за студената стена . Напред след още няколко стъпки тунела свършваше и от там идваше по-силна светлина. Войнът, лепнат за стената, отиде предпазливо до края на коридора и погледна вътре, скрит зад ъгъла на вътрешния вход. Видя голяма, обла пещерна стая осветявана от многото факли по стените й. Навсякъде в нея имаше съкровища от ценни метали и скъпи вещи. Там, пръснати навсякъде по пода лежаха и телата на войниците, с които Кайсен бе влязъл, като някой от тях бяха напълно разкъсани и обезобразени. Гущерът Макгорн стоеше изправен, стъпил в голяма локва кръв, близо до огромен трон с меки възглавници на седалката и облегалката и бе вдигнал Кайсен във въздуха с огромната си люспеста ръка. Другата му ръка бе отпусната и прибрана към тялото заради възпалена и подута рана на якото му рамо, където Грен го бе ранил. Огромният гущер бе затворил очи и изглеждаше силно концентриран и погълнат от мислите и спомените на Кайсен .Командира в лъскавата си броня бе увиснал, отпуснат пред Макгорн и бълнуваше , а главата му се люшкаше напред назад немощно. На земята до краката на воина гущер беше сияйният меч на командира, както и неговият лъскав шлем. Отстрани на огромния трон бяха застанали три тежко бронирани таласъма с оръжия в ръцете и пазеха десетина заложника, като двама от пленниците се сториха познати на Грен от селото. Сред тях имаше и няколко жени с мръсни дрехи и коси, които имаха окови около вратовете си, а на земята до трона бяха паднали навитите, дълги, метални вериги, с които сигурно чудовището ги бе връзвало, за да му слугуват. Всичките заложници бяха с вързани ръце и крака и бяха седнали на студената земя с ужасени, пребледнели лица.
На няколко метра от себе си, Грен видя, доста на брой големи дървени сандъци пълни с провизии . Войнът не се поколеба за дълго и бързо се стрелна да се скрие зад тях, с няколко скока. За беда обаче, единият от гардовете таласъми го мярна с поглед и подскочи изненадан. Скрит зад сандъците, Грен стисна силно меча и се приготви за схватка, която нямаше да бъде никак равностойна. Само че такава не последва и той чу съвсем тихо заговорническо подлайване и ръмжене, от мястото където бяха трите таласъма. Мъжът с изненада погледна към тях иззад сандъците и се стъписа. Таласъмите гледаха към него с жълтите си очи, които бяха пълни с надежда и не го бяха издали на Макгорн, който още бе зает да чете спомените на Кайсен. Единият таласъм изгледа огромния гущер с омраза в жълтите си очи и после пак погледна към скрития зад сандъците воин. Грен разбра какво му бе показал той с поглед.
Робите искаха обратно свободата си, но ги бе страх твърде много от гущера телепат. Ако някой друг го убиеше обаче… Грен веднага се сети нещо и започна да развива зеленото парче плат около ръката си, където беше златната гривна на избраните от Божеството. Сложи бързо парчето плат под бронята си и пак погледна скришом към Макгорн, който беше още с затворени очи. После вдигна ръката с гривната над своето прикритие за няколко секунди, за да я видят таласъмите добре. Ако планът му сработеше те щяха да му помогнат, вместо да трябва да ги убива, при което можеха да пострадат и някои от заложниците. След още няколко секунди Грен погледна пак иззад сандъците и видя таласъмите да се усмихват хитро, като единият от тях, този с по-интелигентните очи му кимна.
Не подозиращ нищо, погълнат единствено от мислите и спомените на Кайсен, гущера войн продължаваше да стои почти неподвижно, като от време на време само леко разтърсваше огромната си глава все още със затворени очи.
За радост на Грен таласъмите се спогледаха обнадеждени и започнаха тихо да развързват заложниците, като режеха, възможно най-внимателно, въжетата около ръцете и краката им.
В следващия момент Макгорн изрева свирепо и излезе от транса си. Хвърли силно отпуснатото тяло на Кайсен, който прелетя няколко метра, претърколи се по земята и се удари в отсрещната стена със силен трясък. Грен видя как главата му се удари силно в скалата и командира припадна мигновено и остана безжизнен на пода. След секунда, Макгорн видя какво правят робите му и тръгна разярен към предателите с огромни бързи крачки и яростен рев. Грен разбра че момента бе дошъл и излезе от прикритието си като извика силно:
-Макгооооорн!
Гущерът замръзна на място и погледна към другия избраник, невярващ какво се случва пред очите му. Таласъмите бяха срязали въжетата на пленниците. Те станаха от земята ужасени и паникьосани, но готови да побегнат.
-Ще те нарежа на парчетаааа! – изрева Грен и се засили към чудовището с високо вдигнат меч.
Таласъмите бързо се възползваха от ситуацията и тръгнаха светкавично, с пленниците си към изхода на пещерната стая, докато бившият им господар бе зает с Грен.
Смелият воин, нападна яростно своя враг, който бе ранен и отслабнал но все още изключително опасен. Макгорн избегна няколко от ударите на противника си, който размахваше величествено своя меч и оръжието свистеше във въздуха. Изненадващ удар от опашката на чудовището удари Грен в гърдите и той полетя назад и се строполи тежко на твърдата земя. Макгорн му се ухили злобно явно доволен от себе си.
-Защо искаш да сме врагове? – чу Грен лукавия му глас в главата си. – Хайде заедно да убием Евъруел! Ще превземем града му и ще властваме заедно, като братя по тези земи!
Мъжът добре знаеше номерата на коварния си враг от предната им среща и дори не му отговори. В дясно от себе си , на няколко метра той видя да лежи сияйният меч на Кайсен и пропълзя до него, още зашеметен от удара в гърдите, които го боляха и почти нямаха въздух в тях. Грен взе и другото оръжие и се изправи, пъшкайки от болка, вече с два меча в ръцете. Размаха ги ловко и без да чака нови лъжи да бъдат внушени в ума му отново нападна Макгорн. Последва продължила около минута схватка, в която гущерът избягваше много от ударите на двата остри, магически меча и посягаше към Грен с ноктите на дългите си люспести ръце. Някои от атаките на чудовището минаваха на сантиметри от тялото и главата на воина, който впрегнал целия си боен опит, се сражаваше свирепо на предела на силите си. След поредния избегнат от Грен удар от опашката на чудовището, той успя да прониже, с меча на Кайсен, гърдите на звяра. Макгорн изрева от болка и се дръпна назад от противника си . Извади оръжието от себе си с рев на болка и отчаяние, след което падна на колене и загледа Грен с оранжевите си очи.
-Моля те, не ме убивай! Не знаеш как ..., не знаеш защо сега съм такъв… – рече гласа на умиращия Макгорн в главата на Грен с умоляващ тон.
-Имал си много възможности за добрина, като всяко същество, но си избрал страната на злото, от жажда са власт и безгранична сила! – каза му Грен, защото бе разбрал че съществото може би бе способно на покаяние преди да го довърши. После се приближи към умиращия гущер с меча си в ръка готов да отсече главата му. – От мен няма да получиш милост! Твърде дълбоко се е вкоренило злото в теб!
-Неееееееее! –изрева гласът в главата на Грен, но той не се поколеба да отсече със замах, с цялата си сила, главата на огромният гущер. Тя хвръкна във въздуха и падна на земята, с цвърчаща от нея кръв. Победителят застанал до обезглавеното тяло на врага си, се огледа че е сам с припадналия Кайсен на земята. След секунди нещо странно започна да се случва с люспестите труп и глава на Макгорн, както и с гривната на ръката му . Трупът на чудовището се превръщаше бързо, в синьо-зелен гъст, сияен дим, който започна да се вдига във въздуха пред Грен.
Воина усети странно чувство в дясната си ръка, където беше неговата гривна и видя че тя сияеше ярко, също в синьо-зелено. Странният гъст дим, в който се бе превърнало тялото на гущера се понесе към него , засмукван бавно от златната гривна. Война усети прилив на енергия и друго странно, но много приятно чувство. Тялото му сякаш ликуваше от новата сила, която се вливаше бавно в него. Мъжът усети че ставаше все по-силен и по-силен физически, а кожата му ставаше все по-твърда, жилеста и стегната. След половин минута всичкият дим бе засмукан от златната му гривна и тя върна предишното си нормално състояние. Война се чувстваше двойно по-силен , а мускулите по цялото му тяло бяха по-стегнати, нацепени и едри от преди. Той докосна кожата на лявата си ръка и я усети странно твърда и леко грапава, почти като камък. „Дявол да го вземе!“ помисли си Грен изумен. Беше взел силата на Макгорн.
© Станимир Станев Все права защищены