11 мин за четене
Грен отвори очи и първото нещо, което видя беше ужасеното лице на жената над себе си, която все още го разтърсваше яростно да се събуди. Тя беше с красиви черти, дълга, чуплива, кестенява коса и големи насълзени, сини очи които издаваха огромния й страх и паника. Грен огледа къде се намира дезориентирано. Беше на малка тревиста поляна заобиколена от гъста растителност. Тази растителност беше изключително разнообразна и красива и не беше като нищо, което бе виждал преди. Имаше растения от най-малки, като храсти и тревички, до големи, напомнящи за дърветата от неговия познат свят. Светлината идваше от три луни , които светеха ясно в небето и обливаха цялата обстановка с слаба, бледо синкава светлина. На дясната си ръката си мъжа видя дебелата златна гривна, която божеството му бе дало . Грен положи огромно усилие да не изглежда толкова озадачен и объркан и отново погледна към жената. Тя продължаваше да го гледа ужасена и да го омолява:
- Моля те стани и да бягаме! Преследват ме! След мал ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация