snevra (Снежана Врачовска)
52 438
26 авг. 2014 г., 08:53

Две-три думи за семейството, написани с болка 

  Проза » Другие
2507 0 25
10 мин за четене

 

 

Според древногръцките философи - семейството са хората, които се събират около  една маса,  за да се хранят – в пряк и в преносен смисъл.

 

І. Зараждане на семейството

 

 Бели зъби се гушеше под храста. До гърдите си притискаше голямо парче опечено месо. Чакаше вече половин Слънце време. Чакаше да се появи Големият нос. Вчера той мина от тук. Носеше под мишница няколко парчета от сърна. Бели зъби му се усмихна, много му се усмихна и той се загледа в нея. Загледа се  и се спъна в някакво коренище. Разпери ръце, за да не си обели носа като пада и по поляната се разпиляха скъпоценните мръвки от сърната, дето я бяха убили с апапите  горе на поляната.

     -Какво ма?- по онова време речника на хората е бил много беден.

     -А-а нищо, нищо.

   Бели зъби се усмихна още по озъбено, докато с ръка прикриваше едно от парчетата, паднало близа да нея. После, когато Големият нос отмина, отиде до огнището дето я грее нощем и сложи парчето месо върху жарта.

Не смееше и да помисли даже, че може да го опита. Тя чакаше Големият нос да мине и тя да му предложи да седнат и да го изядат заедно

   Така и стана. Появи се той на поляната. Взе да търси с поглед Бели зъби. Цяла нощ все ухилената и уста е пред очите му. И докато мислеше за нея му ставаше хубаво, хубаво на цялото тяло. А ето я. И пак се е ухилила.

     -Ела, седни до мен. – Бели зъби тупа с ръка мястото до себе си.- На яж! Да видиш колко е вкусно.

    Дъвчат двамата, преглъщат и се гледат. Тя се усмихва, а той и се радва.

     -Ама вкусно, А?

     -Много вкусно. Жалко, че трябва да тръгвам. Дългият мустак иска пак да убием сърна, за да  има какво да ядем. Та значи, работа ме чака.

     -Ами аз, ще има ли и за мен парченце от сърната?

Бели зъби се усмихна още по-подкупващо. Тя се беше размомяла и като гледаше другите жени от стадото май и беше време да си помисли за детенце. А Големият нос,  измежду младите мъже в стадото, е най-подходящ да и го направи. Я колко много парчета месо носи, когато се връща от лов, та даже и на нея дава. Ще има с какво да храни детето си като го роди . Така си мислеше младата жена докато го гледаше как яде на големи, мъжки хапки и му се радваше и си мечтаеше той да е баща на детето и . А Големият нос, нали си е добряк бързо я успокои.

     -Ще има и за теб парчета от сърната. Аз ще ти ги дам всичките, а ти ще ги опечеш и после двамата ще си ги хапнем.- а нали си е мъж, си помисли „ Пък като ги хапнем така ще си поиграем с тебе мила ми Бели зъби, та като му дойде времето да ми родиш едно юначе, че е крайно време аз сам да си организирам фирма за лов на сърни., но за това ми трябва син.

   На следващият ден след като опече донесените и  мръвки Бели зъби настла един плосък камък със свежи листа, нареди  по камъка кори от дъба на поляната, изсипа в тях опечените парчета месо, като в чинии и сложи по средата букетче от стръкчета разцъфнал магарешки бодил. После седнаха по турски двамата с Големият нос  до така подредената маса и започнаха да се хранят. Говореха си нещо . Кой ли знае какъв разговор може да се проведе с наличните по онова време десетина – петнайсет думи, но това не им пречеше да се смеят и да са щастливи. После хубаво си поиграха, както баща му и майка и ги бяха понаучили и заспаха щастливи. Там край застланата с листа каменна маса се роди първото семейство.

 

ІІ.Част втора

 

Семейството във вековете.

 

   И се започна едно бурно развитие на семейството като институция. То обогатяваше ролята си в обществото. Отначало докато прохождаше, семейството се командваше от майката. Нали знаете, когато е трудно мъжете винаги тикат напред жените. Та и през матриархата е така. Но като поотрасна, поузря събра опит и кураж семейството премина в ръцете на мъжете- Патриархат . Та и до сега. В същност за сега не съм съвсем сигурна.

Изучаваха го през вековете. Пишеха за него трактати. Що дисертации са изписани на тема Семейството. Колко доктори на  науките си спомнят с умиление опитите си да разкрият тайната му. Търсеха влиянието му върху обществото и влиянието на обществото върху развитието му. Беше наречено „Най- малката клетка на Обществото”. Абе клетка, клетка, ама най-важната. То беше определящо за различните периоди от развитието на човечеството.

   Историците нарекли различните строеве робовладелски, феодален капиталистически. Няма братче такова нещо. Щом семейството на господаря яде от лещата дето са я посадили и отгледали, а после сготвили и сервирали на господарската маса, техните роби и робини, значи строят е робовладелски. Ако феодала , след като цял ден е обхождал владенията си, пришпорва коня , за да се прибере в замъка си, дето го чака огъната от лакомства маса, начело на която е седнала съпругата му, а на всички столове са  се разположили дечурлигата им с вилици в ръце, готови при първият знак да забодат съоръжението за хранене там където трябва. Само чакат да хлопне вратата и старшията лакей да обяви:

     -Феодала дойде.

   И това да е чаканият знак.

   Та ето това е феодален строй.

А капитализма. Какво да говорим. Имаш капитал – масата е отрупана, нямаш капитал- масата е празна, семейството е гладно. Извод – всяко гърло – на работа. Тогава и жените, които откакто свят светува не са излизали от дома вече тръгват към работодателите, за да помага на мъжете в осигуряването на капитал под формата на заплата- дневна, седмична, месечна заработка, за да има с какво да се напълнят чиниите, които ще съберат семейството около масата.

Комунизъм, за който толкова се говори, не е имало. Та не знам  ако стане комунизъм как ще бъде семейството.

   А социализма. То си е чиста проба държавен монополен капитализъм, само дето го бяха окичили с перца и крилца – демек вижте колко се грижим за народа.

Важното е, че при тези последните, капитализма и социализма, започна леко да замирисва на разпад на семейството. Ще се разпада я . Минаваме на парно, на газ а ти ми говориш за  семейно огнище.

 

ІІІ.Част трета

 

Заплашва ли ни разпад на семейството.

 

    Не знам! Не знам, защото първо , ако е вярно – е страшно. Второ, трето, пето и десето – според мен ако се разпадне семейството, това ще е краят на обществото, на цивилизацията, на света. Защо така апокалиптично? Не знам! Просто ме е страх. Та да преминем по същество.

    

-Мамо, довечера не ме чакай. Имам среща. Пипи ще ме води на вечеря. – и синът вади от тостера затопленият сандвич, дето снощи си го купи от павилиончето до входната врата. Захапа го, взе в ръка пластмасова чашка с кафето . Отправи поглед към притворената врата, зад която вероятно спи майка му.

     -Чао мамо! – и излита от вкъщи. Вчера беше 25-ти и момчето изтегли малка сума, с която да посреща разходите си до следващото теглене.

  В това време сестра му се разбуждаше. Предстоеше и тежък ден. Чака я така нареченото класно по литература. Защо ли още се робува на тези формалности. Класно, глупости. И двойка да има и шестица да е, все едно, пак ще вземе диплома. Майка и нали е от старото поколение непрекъснато я притиска да продължи в университета. За какво и е . И университет да завърши  ще и се наложи в един момент да започне  да ходи на работа. А за да започне са и нужни връзки, а не диплома. Ето съседката, Милето. Учи там нещо след гимназия. Та шест ли та седем години ли. Насъбра разни дипломи, разни специализации. И какво – взеха я касиерка в супера.

     -Ако не си бях подкъсила полата до чатала и не бях дръпнала деколтето до гънката. Щях да видя работа, ама друг път.

   Нека си говори Милето, ние връзки си имаме. Щом мама уреди брат ми, ще уреди и мен.

Брат и. Вярно бе, вярно, че има брат Май скоро не са се виждали. Той излиза долу-горе тогава, когато тя се прибира. А от кога не са сядали на една маса заедно? Не помни.

С майката  положението беше сложно. На едно място работи по специалността си от университета. Във фирмата на сестра си се труди в почивните дни. Там използва знанията си от техникума, а в малкото оставащи и свободни часове мете пет-шест входа, за да осигурява пари за цигарите на дъщеря си. Ето това е то – майка. Тя  май е единственият човек в къщата, който сяда на масата, за да се нахрани. Най- често е сама. Почти винаги е сама. За баща в това жилище не се говори. Първият изчезна веднага щом разбра, че жената, която го е прибрала в домът си и дели с него леглото без да му иска пари за наем, чака дете. Тя стана самотна майка, без да хленчи, без да се оплаква и да търси справедливост. Но когато и вторият се опита да забегне, тя го хвана с ДНК проба. Така че сега дъщеря и носи мъжко бащино име, че даже и някаква издръжка получава.

 Та ето това е семейството на нашата героиня, която би трябвало да спи зад притворената врата. А дали спи? Не! Очи не може да затвори. Цяла нощ не мигна. Защо? Вчера в голямата  следобедна почивка колежката и от съседното бюро я обиди. Много тежко я обиди, та чак я извади от равновесие.

     -За какво семейство ми говориш ти бе скъпа? „ Аз и моето семейство ще решим” Кого заблуждаваш. Я ми кажи ти кога за последен път седнахте и тримата на масата. Не говорим, че за да сте семейство до вас трябва да седят и други двама, които имат главна заслуга за да сте трима. Та кога седнахте, за да си поговорите, да изядете по една паница шкембе чорба и да му обърнете по чашка скоросмъртница, да набодете с виличката по резенче кисела краставичка и да се оплачете от колежката дето ви тормози, даже сълза да пуснете, за да ви олекне, защото знаете, че ако там на тази маса не ви разберат, значи никъде по земята никой няма да ви разбере. Та не разбрах, кога за последно се е случило това? Кога седяхте и си разговаряхте така, съвсем простичко, че на сина трябват обувки за зимата, а дъщерята да внимава с оня дето я води насам натам, че да не обърка конците. И ако няма за какво да говорите, просто така да си поседите и някой да каже:” Колко хубаво грее днес Слънцето”. Кажи де?

А тя мълчеше и сърцето я заболя, защото колежката и беше права. Жестока , но права.

 

ІV Заключение

 Което може би е начало на голям и важен разговор.

 

 Ето това е истината. Умира семейството. Какво ще го смени Не знам. Семейството е най- малката и най- важната клетка на организма наречен Общество. А може ли организъм без клетки. Или може би ще измислят някакви изкуствени, механични. Някакви – никакви.

А вие как мислите, мили хора?

 

© Снежана Врачовска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Виктор, сега вече ми се изясни съвсем точно какво си имал предвид.
    Да, споделям го напълно. Аз също се оптвам да събера клоните на родословното дърво на децата ми и да ги подтикна да продължат, защото досега никой не го беше правил или ако го е правил, някъде се е получило прекъсване.
    Но това, че се чувствам част от род, не ме прави по-силна и не ме кара да се чувствам безсмъртна. Ето, че ми при моето семейство не мъжът, а жената (в мое лице) стигна до идеята да събере частите на родословното дърво и да ги завещае на децата.
    А това, че в рода на някого не е имало разводи, или престъпници, или мързеливи и некачествени хора, зависи единствено от този, който предава щафетата на следващите. Всеизвестен е фактът колко много (недостойни за уважение)неща са се случвали в българското семейство и фамилии и родове, но всичко се е пазело в тайна. Така че родът е като историята - пише се възможно на-субективно и от камбанарията на пишещия - дали е достатъчно почтена да бие на истина, или на кухо...
    За мен корените ми са тук, в България, където са гробовете на рода ми, на най-свидните ми хора, с които съм била в хармония, сигурна, стабилна и подкрепяна по най-любящия начин. Може да се шматкам по света и да загина някъде на майната си, но моят корен е тук, където съм родена и където са всички мои близки, в тази земя.
    И най-богатото и пълно родословно дърво не може да замести истинския корен. Това е чувството за принадлежност към род и родина, българският род и България.
    Може да прозвучи странно... но от един смахнат водолей друго не би било нормално
  • Благодаря, за отговора Виктор! Харесах го, като философия и изчерпателност. Нямах намерение да споря, дори и да беше друг. Всеки има право на собствената си философия. Мога да не я приема, мога да нея разбира, но се опитвам да я уважавам. А нашите с теб са близки.
  • Ирен, моя мъжки род умира. И аз и брат ми имаме по две момичета. Имаше момент в който исках да променя нещата. Не можах. Родовата памет не ми позволи. Не живите, мъртвите ме спряха. Може би някога ще мога да опиша всичко. Сега просто ми повярвайте. После ми беше много страшно. А сега ми е добре. Сега знам, че силата не е в пола. Тук пиша за рода Ирен. В моя род жените са много силни. И не е прав Севделин. Не гледам на жена си, като на утроба. В брака ни два рода се сливат в един. Знаеш ли какво е любимото занимание на голямата ми дещеря? Тя събира информация за целия си род и го подрежда в една компютърна система. Смело мога да кажа, че тя притежава най-пълната и подробна информация за цялата ни рода. Слаби са тези родове, които признават единствено мъжката си линия. Значението на мъжете е да осъзнаят важността на родовата памет и да я предадат на децата си. Аз нямам нужда от ДНК тест за да съм сигурен, че децата ми са от мен. Достатъчно е само да ги погледна в очите. Аз съм предал родовата памет и чувството за род на децата си и ще направя същото и за внуците си. Рода ми не се свършва, той продължава чрез женската линия. А тя често е по-жилава от мъжката. Зависи от жената.
  • Да,Самотния_вълк (Севделин Порчев), за мен е семейство!
    Към Виктор - хубави работи си ни написал, но между фамилия , род и семейство има разлика. Та не разбрах де, ако родено момче в семейството какво се случва? Умира рода? Ей тъй... просто питам си, да чуя нечия гледна точка.
  • Да, семейство е, Порчев.
    Защото това миниобщество е осигурило минимума от стабилитет за реализиране на двамата като личности.
    Майката е тази, която е "гнилата клонка", според мен.
    А това, че детето не е негово, мисля че 100% не може да се докаже. Ако той го е признал, значи е бащата.
    Впрочем, ти засягаш и една много съществена тема, която пряко касае темата за семейството - законодателството и разнопоставеността пред закона, а от тук и за корупцията... Това е - за каквото и да става въпрос, винаги се стига до многото пари.
    А семействата, осиновили дете?
    Те семейство ли са и как стои въпросът с дървото?
    Ами приемните семейства?
    ???

    PP Виктор, мисля, че никой не е обиден, поне аз не съм. И аз търся отговорите, както и ти, както и всички тук. Това, че споделяме, е един вид човешки материал за изследване и то може да се окаже много полезно. Както в психиатрията и психологията апелът да си записваме сънищата, да ги обясняваме съгласно нашето виждане, за да има събран материал за доразвиване на идеята на Фройд за значението на сънищата. Аз не го долюбвам много за останалите му неща, предпочитам Алфред Адлер, защото той е не смесва дименсиите при теориите си.
    Именно Адлер е казал, че ако не разберем смисъла на живота, космосът ще ни погълне безвъзвратно, ще изчезнем завинаги, както това е станало с динозаврите.
    Метафора или не, но тази мисъл негова много ми допадна, както и мисълта му за смисъла на живота.
    Колкото повече мнения и собствени камбанарии, толкова по-добре.
    Хм... мъдростта на Мечо Пух - колкото повече, толкова повече
  • На Карибите в субтропиците видях палми как растат на брега на океана. Силни ветрове духат там в ураганния пояс на Земята. Дъжд обилен се изсипва всеки ден и измива почвата. Палмите пускат плитки корени, листата правят на стебло и израстват високо нагоре към слънцето за броени дни. Дойде ли ураган полягат те на пясъка, но не умират а продължават да живеят на колене. Странни са хората на Карибите. Те не познават бащите си а само майките си. Беззъби дядовци неизвестно на кои внучета доживя ватдните си поливайки ги с ром полегнали на Карибските плажове.
    Ще ви кажа и една друга приказка веднъж прочетена и никога не забравена.
    "До самия бряг на реката пълноводна пусна корени този дъб. Водата, даряваща живот, тук течеше неудържимо. Другите дървета гледаха неразумният дъб със съжеление. "Глупако, "казваха му те ,реката ще измие пръстта от корените ти, те ще изгният а после водата ще отнесе мъртвото ти тяло надолу по течението. Виж ни нас. По далечко от реката растем. Тук няма течаща вода. Ще се научиш и ти като нас да изсмукваш водата капка по капка от сухата песъчлива почва. И така ще оцелееш." Дъба не отговарял. Нямал време за празни приказки. Всичките си сили отдал той за да расте. Забивал корените си все по-дълбоко. Толкова дълбоко, че те стигнали чак под коритото на реката. Той пиел речната вода в изобилие и тя му дала силата си. Реката нанасяла почва върху корените на великана. Там между корените му растяли неговите внуци и правнуци. И след много години невъзможното станало. Реката, която побеждава всичко, отстъпила. Тя заобиколила Дъба и неговите деца. Те и досега растат там, на полуострова с най-благодатната почва в околността. Приветлива, зелена дъбова горичка. А наоколо хилави дръвчета едвам оцеляват в песъчливата почва на пустинята Кара кум. "
    Искам искрено да се извиня на всички които писанията ми са засегнали. Пиша за да намера себе си и в този процес, често не се съобразявам с чувствата на околните. Тази дискусия тук ми е изключително полезна за да разбера и осмисля живота си. Благодаря на Снежана, че повдигна темата! Благодаря ви на останалите за търпението! Благодаря на Севделин за откровенността!
    Севделине, аз не съдя. За твоя клиент смисъла на живота му е различен. За хората, които живеят без брак или имат втори трети, също. Аз имам много приятели, които имат второ та и трето семейство. И много си ги обичам. Моят кръстник е женен втори път. В никой случай не го осъждам. Той и а свой смисъл в живота. Тук просто споделям неща премислени, преживяни и изстрадани. Не мога да променя нито това къде съм израстнал, нито как ще раста. То е по- силно от мене.
  • Тук се е заформила дискусия по вечната тема. Включвам се, като врял и изстивал само с краткото - ежедневни компромиси, който може да издържи, има семество, който не може, продължава да го търси и да пробва. И така, до гроб...
  • Виктор е прав за стабилността. Но ако се окаже в един момент, че такава няма? Тормоз до смърт? Нещастие за единия, децата и рода?
    И ако се окаже, че в семейството са се родили само момичета?
    Какво правим тогава? Къде е родът и корена му?
    Смисълът на живота не е в обезличаването на личности заради идеята да се знае поименно с житието им предците ни от векове назад във времето. Кому е нужно това?
    Не случайно се казва "родословно дърво" - родо... родèни.
    Един мъж никога не може да знае със сигурност дали едно дете е биологично негово или не. Казвам го, защото масово се случва в живота. И защото не е важно кой точно е създал детето, а кой е направил от него качествен човек. В случая жената, майката е в основата на рода. Има много мъдри мисли, с които мога да подкрепя това, но мисля, че не е необходимо.
    Преди си мислех, че няма логика във факта, че евреин може да е само роденият от майка еврейка. Ако само бащата е евреин, детето не се счита за евреин. По-късно разбрах логиката и това, че е съвсем правилно.
    Съвсем не омаловажавам ролята на бащата, напротив - именно той трябва да е опората и сигурността, за да може майката да е спокойна, удовлетворена от живота си личност и да създаде този дом, който не е просто къща или апартамент... жилище. Семейството живее в дом.
    Ролята, която Виктор определя за майката, е неприемлива за мен (в тази степен). Вярно е, че за майката би трябвало да са най-важни децата, споделям го напълно. Но ако бащата не желае да е в това семейство? Какво правим с клоните и дървото?
    Аз съм разведена след 20-годишен брак (до границата на оцеляването). Казвам брак, а не семейство.
    Разликата преди и след е тази, че аз с децата си съм била (и сега съм) семейство и това по никакъв начин не е променило родословното дърво на децата ми. Както и на техния баща. Както и моето родословие. Искаме или не - това дърво си расте и се разклонява до степен, когато вече няма значение за последната генерация. Но това, което остава от човека не е родът му, не е дървото. Всеки човек се е родил тук и сега ЗА ДА изпълни някаква задача, някаква мисия. В този смисъл след него остава нетленното като генерирана енергия и това дава облик на нивото му.
    Семейството е най-малката общност, в която всеки индивид изпълнява своята мисия на земята. Чрез семейството се изчистват кармични натрупвания и не само... Дори двама човека се срещат и създават деца именно защото тези деца са ги избрали за такава връзка и за свои родители. Нещата са във възходяща спирала и погледнато от този ъгъл, ролята на жената, ограничена само в семейството и децата, не е приемлива, защото се стопира нейния път на духовно развитие.
    Може би Виктор не визира точно старото патриархално семейство... не знам, не можах да разбера. Няма лошо да се държи на рода, никак даже. Но ако това става с елиминиране на единия от семейството като духовно израстване, аз мисля, че тази ситуация не е нито семейство, нито полезна за рода. Сещам се за изрази "до девето коляно"... "родово обременяване"... Не съм суеверна, но след като ги има и то не от сега, значи имат някакъв смисъл или причина... И тук се избистря най-главното в живота - постигането на хармония (както го беше казала и Андрина в един коментар) по трите оси - хармония със самите нас, с хората и с Бога. Семейството е това, което трябва да подсигури благодатните условия това да се случи.
  • Семейството е преди всичко стабилност. Има хора за които съществуват само те и с тяхната смърт умира света. За мен аз съм просто клон от дървото на моето семейство. От мен зависи дали ще бъда здрав клон или гнил. Дървото ще остане, здравите клони ще се включат в него. Гнилите ще ги обрули житейския вятър. Тук се говори за лично щастие, комфорта на децата, удобство и погледнато от тази форма разбира се един човек може да има две, три или десет семейства. Дотолкова доколкото той лично е щастлив с това и децата му са отгледани. За дървото на рода обаче са важни здравите клони преминаващи в стеблото и потъващи в земята, като корени. Аз искам един ден да бъда здрав корен на семейния ми род. Не се задоволявам с ролята на гнила клонка мотаеща се по вятъра на където и скимне. За жената семейството е тя и нейните деца а за мъжа това е рода. Жената споделила живота с него става част от рода му заедно с децата си и в това е неговият житейски смисъл. Ако аз съм неспособен да направя род, то всичко друго за мен вече ще е загуба. Личното щастие не може да се сравнява с безсмъртието на рода. От както се помним в нашия род разводи не е имало. Горко му на този ми потомък, който се реши на развод. Той ще загуби това, което аз усещам непрекъснато - единение с рода ми. Без това ми чувство аз не знам кой съм. Без него света няма повече смисъл. Надявам се, че не съм обидил никого. Приемете, че светът просто е различен и аз съм особен тип луд - родов маниак.
  • На чудесни неща си ги научила, Ена! И Вселена не се управлява! Гери, не бях разбрала правилно обръщението "старшиите" , стори ми се , че конкретно около коментарите тук става въпрос, а и беше закачка от моя страна. Щом става въпрос за творби и автори тук - далеч съм от "старшите" със сигурност.
  • Хм... тук ставаше дума за семейството, а възпитанието на децата е една от отговорностите на семейството.
    Какво ще кажа аз няма значение, защото ако казвам нещо, то е извод от определен опит.
    Лично аз се постарах да науча децата си на обич, да обичат и себе си, и другите, да обичат природата, да уважават формите на живот и да ценят труда. Естествено и на други неща. Но действията ми бяха насочени към духовното. Помагала съм им и винаги ще им помагам. Как иначе ще има приемственост в генерациите... а и помагането е обучение, практическо при това. Както се казва в една американска поговорка (не знам дали точно) - не ми давай пари, научи ме да ловя риба.
    Научих децата си на това, че всичко си има цена, но не на всичко цената е пари. Научих ги да се радват и да се наслаждават на много неща, които са "безплатни"... постарах се при това тези неща да са повече и да им доставят максимална наслада.
    Постарах се да вярват в себе си, но не да са грандомани... какви критики само им дръпвах... С всичко, което се опитах да ги науча, исках да се чувстват свободни, неподвластни на пристрастия, злоба, мъст, омраза. Ако наистина съм успяла (животът ще покаже), то значи съм успяла в този живот. Най-трудното нещо е да се изгради качествен човек. Останалото е следствие на това.

    А идеята в посочения линк не ми допадна. Добре е, ако неуспявайки, детето падне и само се потроши, но ако умре??? Показвам най-напред, после помагам, обяснявам как и защо, и когато преценя, че е готово само да се справи - пускам на автопилот.
    Правя разлика между възпитание и дресировка. Особено когато децата пораснат и са в най-трудната възраст.
    Дори ако трябва започвам да чета и да уча в някаква актуална за момента (за детето ми) област, за да мога да общувам с него и да му помогна да започне да се справя само.
    Така започнах да уча английски преди години, за да мога да помагам на първата рожба в училище в първи клас. Е, помогнах, изградихме основите и сега тази рожба се справя перфектно, разчитайки само на себе си с увереността, че с всичко може да се справи.
    Темата е много обширна, всяка майка може и намира своя начин да по0могне на децата си да станат качествени и щастливи хора.
    Така че - аз само споделих моя опит. Дъщеря ми сега (заедно с таткото, разбира се) съвсем сами се справят при отглеждането и възпитанието на внучката ми. Аз не се бъркам, защото те ще намерят своя начин. Както и моята майка не ми се е намесвала без да я помоля за помощ при възпитанието на моите деца.
    Сложно е... много.
    Всяко дете, всеки човек е една вселена.
    Как се "управлява" вселена, м?
  • geridi (Гергана Димитрова), аз от старшиите ли съм . Щом си взела такова решение, ето чудесен материал по темата http://dianadeleva.com/%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D1%8F-%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B8/2014/08/29/, но най - важното е ти какво излъчваш. Ако ти вярваш в себе си - значи ще стане.
  • А ти в какво вярваш? Какви намерения имаш?” -
    Тези две неща са основата на твоя свят! Моят свят е чудесен!
    Често казваме че всеки вижда света от собствената си камбанария. И затова всъщност неговите съждения , за него се верни правилни. А какво ще се вижда от „камбанарията” зависи от нашите мисли и разбирания, в какво вярваш и какви намерения имаш. Мислите създават нашата реалност.. За това, този който вярва в семейството, обграден от примери за семейства според неговата представа. Това привлича, с това се обгражда, това забелязва. Другият пък привлича и вижда другото – разпад на семейството, умирането му . Нашите мисли създават нашия свят и ако искаме да го променим – трябва да променим мислите си. Това, което проектираме в ума си, се проявява във физическа ни реалност.
  • Е, добре, де, Лажова, няма да се гърмим ся
    Хайде за последно - простащината, м?
    Консенсус?
  • "Аз си мисля, че не само ние възпитаваме децата, но и те нас, стига да се вслушваме в техните мъдрости. Децата са личности още преди да се родят. Те идват при нас, за да ни направят по-добри, по-духовни, по-хармонични.
    Затова си мисля, че семейството има бъдеще, то е заложено във всеки човек като потребност.
    Каквото и да говорят напредналите с материала." О,да!!!Ена, аз имах предвид и простотията и простотата Страхотен коментар!!!
  • Лажова, имах предвид точно простотията, а не простотата.
    Образованието е само попълване база данни за професионална изява... и още нещо, но то не играе решаваща роля за духовността, за интелекта, за възпитанието.

    ПП Гергана, абсолютно си права - "Аз съм на мнение, че една средностатистическа майка, отгледана при долу - горе нормални условия, никога не би си изпуснала нервите да удари детето, ако околните щадят нервите й..."

    Четох някъде нещо такова - най-доброто, което може да направи един татко за детето си, е да обича майка му
    Това е точно така и го наблюдавах и при моите деца, и сега при внучката ми - детето иска да бъде с хора, които го обичат и които СЕ обичат... и не непременно това да са мама и татко. Аз съм разведена, малката ми дъщеря страдаше от това, че до мен няма човек, който да ме обича, да обича и нея и тя да е с нас. Започна да ми търси мъж, представяте ли си?! )
    Когато ходехме с нея на Витоша и видеше сам мъж около моята възраст, тя се заговаряше с него, даваше му телефона ни (домашен) и после вървеше с него, принуждавайки ме и аз да се включа в разговора.
    Естествено, имаше поучителни лекции вкъщи, но тя не се отказа доста време... Е, примири се накрая, но тъгуваше... тя каза точно това - "Мамо, искам да съм между двама човека, които ме обичат и се обичат"
    Аз си мисля, че не само ние възпитаваме децата, но и те нас, стига да се вслушваме в техните мъдрости. Децата са личности още преди да се родят. Те идват при нас, за да ни направят по-добри, по-духовни, по-хармонични.
    Затова си мисля, че семейството има бъдеще, то е заложено във всеки човек като потребност.
    Каквото и да говорят напредналите с материала.
  • "Що се отнася до самотните майки,или бащи, както и до разведените, не, категорично това не е семейство. Нека не бъркаме групата най-близки хора, със семейството. Друг е въпросът при овдовелите.Там починалият остава член на семейството, независимо от това, че вече не е между тях."
    Татко почина преди няколко години, значи мама, брат ми и аз сме семейство. Ако обаче мама и татко се бяха развели, аз нямаше да имам семейство, а само близки хора. Близки хора са ми и колегите, с които съм по осем часа заедно и обядвам по-често с тях, отколкото с децата си. Те са второто ми семейство. Обърках се...
  • Ето на, получи се разговор по този толкова важен въпрос.Иска ми се преди всичко да кажа,че за семейство започва да се говори късно,когато се появява собствеността.До тогава, сме живели на стада, колкото и обидно да звучи това. Така че "чифтосването " не е главната причина за появата му.Не създаването на поколение, а опазването и предаването в наследство на имуществото,ето това е в основата. Звучи неприемливо, бих казала грозно,даже ако щете- цинично, но е така.Възпитание, морални норми и т.н. са, грубо казано, необходимости, за да бъде по-лесен живота в семейството в частност и в обществото като цяло.
    Що се отнася до самотните майки,или бащи, както и до разведените, не, категорично това не е семейство. Нека не бъркаме групата най-близки хора, със семейството. Друг е въпросът при овдовелите.Там починалият остава член на семейството, независимо от това, че вече не е между тях.Обикновено той е даван за пример, и децата растат с уважение към паметта му, което също възпитава.
    Разпад на семейството има, никой не може да го отрече. Това се потвърждава от непрекъснато нарастващият брой на самотните майки, чийто деца растат без модел за мъжко поведение с всички произтичащи от това последици. Непрекъснато нарастващият брой на афиширан хомосексуализъм.Според медиците броят на мъжете, които по рождение са предразположени към това е много малък, останалите се присъединяват към тази група било от подражание, било защото е модерно, или даже защото преследват някаква изгода. Докато при жените въобще не е предразположеност по рождение. Какво да кажем за майките, които понякога с дни не виждат децата си, затрупани от служебни задължения.Мислите ли ,че детската градина пълноценно замества майката? Аз мисля, че даже ако плесне по дупето детето, майката ще го направи по-нежно от отношението на учителката в градината, която трябва да даде обичта си на поне двайсет деца. А тези хот-доци, дюнери и разни там други кулинарни измишльотини, могат ли те да се сравнят с попарката приготвена от майката, която най-добре от всички знае какво точно обича нейното дете. Същото си отнася и за съпругът, който сега най-често яде сандвича си с колежката по време на сутрешната почивка. Абе въобще модерен начин на живот.
  • "Самотна майка и дете, пак е семейство. Разведена с две деца - семейство е. Това са най-близките хора. Втори брак, е втори опит за семейство" - ИМЕННО!!! Напълно съгласна със svetlanal (Светлана Лажова) Втори шанс има този, който вярва, че има право на него и може би който е разбрал, че за да създаде с някой "семейство" е важен не подписа, а е важно наистина е да няма разминаване в представите що е това семейство и има ли почва то в обществото.
  • "Семейство лесно се създава, но трудно се опазва. Не го ли опазите няма второ или трето семейство." Виктор...Значи първият ми мъж да си ме бие, докато смъртта ни раздели? О, не! Хубяво е, че има и втори шанс. Всич
    ки познаваме поне по едно щастливо семейство след развод, по взаимно съгласие.
    "Простотията, еснафщината, бездуховността - това пречи да се опази семейството." Ена, познавам много прости хора, които си живеят съвсем щастливо, без да са чели "Война и мир". Така сладко си хапват заедно на отрупана с вкуснотийки маса.После правят любов и деца. Нищо, че нямат библиотека с книги, но имат нови сервизи и пълен хладилник. И си живеят щастливо даже.
    "Семейството не като подписите в ритуалната зала, а семейство , в което хората живеят заедно, имат дом, грижат се един за друг, мислят един за друг и се обичат. Не обществото ни учи на това - учат родителите." С примера си. Страхотен коментар, Ирен!!!
    "Ето това е истината. Умира семейството. Какво ще го смени Не знам." Снежана, никога няма да умре!!! Така сме създадени от природата, да се чифтосваме. Да има кой чаша вода да ти подаде на масата. Винаги ще има влюбени, винаги ще мечтаем да имаме деца, да доживеем внуци.Самотна майка и дете, пак е семейство. Разведена с две деца - семейство е. Това са най-близките хора. Втори брак, е втори опит за семейство. Всеки иска да има дом, в който да се прибере и там да се чувства защитен.Трябва само малко топлина, компромиси и много желание и любов, за да го има!!!
  • Аз също прочетох вчера, но се въздържах от коментиране.
    Много съм мислила за семейството и за това има ли смисъл от семейство в днешно време или няма. Чувам различни мнения - семейството не е подписа, не е гражданския брак. Сега има и брачни договори, с които се уреждат чисто материални въпроси. За мен това не е редно. Ако двамата, събрали се в семейство, не са готови да поемат отговорностите, никакви подписи и договори няма да заставят и двамата да поемат всички отговорности в едно семейство.
    Тази тема е много сложна и не може в кратце да се стигне до нещо напълно определено.
    За мен семейството има бъдеще, независимо от всичко. Но з да го има и да е наистина семейство, зависи само и единствено от възпитанието на порасналите вече деца, точно от примера, който дават родителите на децата си за семейство. Задължително е този пример да е и за двамата в новото семейство. Ако има разминаване в представите за семейство, никаква любов не може да спаси семейството и то ще се разпадне.
    И лично аз смятам, че изключителна роля за това възпитание има майката. Мъжът прави къща, а от къщата дом прави жената.
    И ако има вина обществото, то тя е в това, че майките нямат нужното уважение за изключително важната роля в семейството, а още и в това, че майката е принудена да работи до изнемога, за да може да се изхранва семейството. Така се приключва с ролята на майката - тя не е в състояние, и психически, и чисто физически, да се отдаде на децата си, да създаде уюта в семейството, да направи именно дом.

    Споделям и казаното от Виктор.
    Има и още причини за проблемите в семейството - това е липсата на духовност у хората.
    Това е определено промиване на мозъци, работа за постигане на отвращение у децата към училище и просвета, насочване на стремежите кум материални придобивки, често абсолютно ненужни...
    Простотията, еснафщината, бездуховността - това пречи да се опази семейството. А всеки човек има нужда от семейна среда, от сигурността на семейството.
    Затова се шири и наркоманията, проституцията, пиянството, престъпността.
    А виновни за това са институциите, представляващи държавата ни.
    Както се казва - рибата се вмирисва откъм главата...
  • Ирен, радвам се на коментара ти. Всъщност ние с теб сме на едно мнение. Обществото сме всички ние и законите по които обществото организира живота си, определяме пак ние, членовете на това общество. Аз наистина съм загрижена от факта, че семейството днес постепенно губи позиции,което според мен е пагубно за самото общество. Това свое мнение заложих в публикацията си, с желание да предизвикам реакция всред обществото,поне сред откровениците, но май е все още рано или е вече твърде късно.Благодаря ти ,че си се отзовала.
  • Привет, Снежи! Прочетох текста още преди два дена, завъртях се... завъртях се... и реших да остана мълчалива. Обаче се завърнах.Не подкрепям обвиненията към обществото , не зависимо в каква посока, защото обществото това сме ние. Докато се делим - те онези са виновни, а ние сме праведни нещата винаги ще буксуват. Кои сме ние? Кои са те? Нали говорим за общество? Ни е сме в него - ние сме тези, които сме отговорни и ако нещо не ни харесва го променяме. Като започваме промяната от себе си и от семейството. Семейството не като подписите в ритуалната зала, а семейство , в което хората живеят заедно, имат дом, грижат се един за друг, мислят един за друг и се обичат. Не обществото ни учи на това - учат родителите. Показват родителите, така както го умеят, а порасналите деца решават дали моделът им харесва. Което не харесвах в модела на семейството при моите родители се опитах да променя. Така вероятно ще направят и дъщерите ми. Но това, което виждам в тях е, че за тях семейството не е отживелица.
    Това е изказано мое мнение за семейството и има ли то място в днешното обществото! А за повдигната тема - поздрав!
  • Ани, благодаря, че си ме уважила и си прочела написаното, но не разбрах мнението ти, защото удивителният знак може да е израз на възхищение, но може да означава Спри! не пиши глупости!, а за мен е от изключителна важност дали читателят е съгласен или не приема написаното.
    Виктор, прав си.Все по-трудно е да запазиш семейството си.Точно за това написах този материал. Така много ми се искаше тези които го прочетат, да се замислят,че семейството се разпада и че за това е виновно обществото, Че това разпадане е пагубно за самото общество, но явно тези които са прочели имат други проблеми и не се вълнуват от това което съм написала.
  • Аз нищо лошо не съм видял от това, че съм израсъл в задружно семейство. Затова искам същото и за децата ми. Все по-трудно става да запазва човек семейството си. Все по-голям е натиска на обществото което разрушава семейните отношения. Но аз лично не мога да живея различно. Казвам го от личен опит а не защото така ми се струва, че трябва да кажа. Опитах се и се оказа, че не мога. Тъй, че за мен въпроса е изчерпан.
    На другите, които се чудят мога да кажа:
    Семейство лесно се създава, но трудно се опазва. Не го ли опазите няма второ или трето семейство. Изпуснате ли първото си семейство, втори шанс няма да имате. Не мъчете нито себе си нито партньорите си. Живейте си сами или си правете любови, приятелства, партньорства и групи по интереси. Семейство за вас вече няма, като опция. Поне в тази форма, в която го разбирам аз. Това ми е мнението.
Предложения
: ??:??