Броени часове остават до времето, в което две думи ще тежат толкова, колкото човек се е грижил за тях цяла година. На много хора изглежда лесно да се изричат. На други им е трудно да ги чуят. Но всеки копнее за тях. "Обичам те!" Думи, които тежат толкова, че трудно се носят на раменете на един човек. Изглежда красиво. Да знаят хората, че някой държи на тях. Че им е опора. Че са в мислите на друг. Като всяко нещо и тези две думи искат грижи. Когато му дотежи, човек се обръща към природата. Хваща пътя за гората. Наблюдава и разсъждава. Но малко хора се замислят за това, че никъде няма същество, което да е само за показ. За определен ден. Растенията. Едно цвете не се засажда да радва когато цъфти. То си расте дълго време. И ако човек не се грижи за него, тогава дъждът и слънцето му дават това, от което има нужда. Цветето расте. Хората минават край него, но не му обръщат внимание. То се храни от земята. Поглъща топлината от слънцето. И когато се зададе повод за нещо, тогава хората си казва ...