14.02.2023 г., 9:25

Двете думи

807 1 0
1 мин за четене
Двете думи

 

Броени часове остават до времето, в което две думи ще тежат толкова, колкото човек се е грижил за тях цяла година. На много хора изглежда лесно да се изричат. На други им е трудно да ги чуят. Но всеки копнее за тях. "Обичам те!" Думи, които тежат толкова, че трудно се носят на раменете на един човек. Изглежда красиво. Да знаят хората, че някой държи на тях. Че им е опора. Че са в мислите на друг. Като всяко нещо и тези две думи искат грижи. Когато му дотежи, човек се обръща към природата. Хваща пътя за гората. Наблюдава и разсъждава. Но малко хора се замислят за това, че никъде няма същество, което да е само за показ. За определен ден. Растенията. Едно цвете не се засажда да радва когато цъфти. То си расте дълго време. И ако човек не се грижи за него, тогава дъждът и слънцето му дават това, от което има нужда. Цветето расте. Хората минават край него, но не му обръщат внимание. То се храни от земята. Поглъща топлината от слънцето. И когато се зададе повод за нещо, тогава хората си казват, че е много красиво. Късат го или си го купуват вече откъснато. Увито в целофан е готов подарък. Едно кученце не се гледа само да е част от домашния уют. Човек трябва да се грижи за животното, за да може кутрето да го обича. А то се привързва. Един дом би бил място за преспиване и хранене, ако хората не се грижат за него. След време ще се забелязват пукнатини и паднала мазилка. Теч. Или събрани паяжини по ъглите. За видимите неща човек осъзнава, че са нужни грижи. Но за това, което сърцето иска много често хората си мислят, че им се полага. Така. Без да полагат грижи. За това и се радват, когато в един ден чуят двете думички. Сякаш през останалото време не ги заслужават. Две думи, които остават да стоят за нови. Да не би случайно да се изцапат. Или пък да се износят от прекалена употреба. Всичко иска грижа. И едва тогава ще бъде истинско.

 

Явор Перфанов

13.02.2023 г.

Г. Оряховица

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...