Дядо Ицо гледа от Бакаджика-десета част
Произведение от няколко части към първа част
Понякога времето стремглаво се спуска надолу, където човек не знае в бързея му:кой ден е,защото нощите безсънно зоват към решения неподвластни на разума.
Отец Павел (по фамилия Сухомлинов) попадна в България през 1922 година, като щабс-капитан от Бялата армия на генерал Врангел...
Няколко десетки кораба стовариха по пристанищата на Царство България около двадесет и четири хилядната армия на барон Врангел, която не признаваше правителството на болшевиките и взе дейно участие в гражданската война срещу тях.Загубили подкрепата на Англия и Франция-белите армии на Врангел, Деникин и адмирал Колчак ,поискаха убежище в България, Турция, Гърция, Сърбия, Черна гора и Франция.
Другите бели армии в Далечният изток потеглиха към Китай,Южна и Северна Америка...
Къде и защо се случи така, че великите и горди полкове на Руската империя, загубила около девет милиона войници за времето от 1914/1917 г.,но устояла на атаките на Германия, Австро-Унгария,Турция и България изведнъж рухна в края на войната и загуби уважението на своите Съюзници?!
Щабс-капитан Сухомлинов с болка и изумително търпение свеждаше този повратен момент в живота си ,като Божия промисъл и през следващата година подаде рапорт за демобилизация в щаба на Бялата гвардия на барона и чрез Руската задгранична църква прие духовен сан в църквата "Александър Невски"на връх Бакаджик,където български и руски монаси се грижеха от 1879 година за военното гробище и за упокой на душите на над две хиляди руски,украински,белоруски и финландски солдата,оставили костите си през войната, при овладяване на старопланинските проходи през зимата на 1878 година и завоюване на стратегически простор към Одрин!
При опелото на жертвите присъстваха ген.Столетов и още генерали,духовници и герои от Шипченската битка,чието спечелване доведе до фактическия край на войната и освобождението на България!
Макар и противници през Първата световна война с Руската империя Царство България и правителството на Ал.Стамболийски не се поколеба и оказа помощ, като прие на територията си войската на ген.Врангел.
Само добри чувства и намерения живееха в душите на българите, въпреки, че руски кораби водеха военните действия срещу Варна,Бургас и считаха акваторията на българското черноморие
за боен фронт. Наред с Кралство Румъния Русия воюваше срещу България, но войските им загубиха цяла Южна и Северна Добруджа!Румъния излезе от войната, а български,германски и турски части превзеха Букурещ и устроиха победоносен парад под Триумфалната арка на румънската столица!
Български и руски войници се побратимиха при река Серет и отказаха да воюват помежду си!
Войната беше дошла до гуша на всички!
Разрухата се виждаше навсякъде. Жертвите растяха с часове:студ,болести и глад висеше като неизбежен изход от тази всемирна война!
И ето отец Павел, който не знаеше съдбата на семейството си,стоеше с кръста и Библията пред двама млади, които се венчаваха и вричаха тайно до гроб във вярност и любов!
Ирина и Христо поеха с упование и жаждата да са законни съпруг и съпруга пред този благ синеок свещеник,който с тих глас налагаше балсам на незарастващите рани в душите им...
-Мили момко и ти невесто,венчилото е триумфална арка на изпитание,но щом сте заедно, бракообричането пред Господа ще ви носи сила и упование, "нине и присно,во веки веков"!
-Сега живеем във време на изпитание на Вярата!
Клисаря на черквата и един от уредниците в манастира "Свети Спас" приеха свидетелството на брака...
Докато траеше ритуала Зорницата възвести светлото предутро на Петковден.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
