Дядо Ицо гледа от Бакаджика-десета част
Произведение от няколко части към първа част
Понякога времето стремглаво се спуска надолу, където човек не знае в бързея му:кой ден е,защото нощите безсънно зоват към решения неподвластни на разума.
Отец Павел (по фамилия Сухомлинов) попадна в България през 1922 година, като щабс-капитан от Бялата армия на генерал Врангел...
Няколко десетки кораба стовариха по пристанищата на Царство България около двадесет и четири хилядната армия на барон Врангел, която не признаваше правителството на болшевиките и взе дейно участие в гражданската война срещу тях.Загубили подкрепата на Англия и Франция-белите армии на Врангел, Деникин и адмирал Колчак ,поискаха убежище в България, Турция, Гърция, Сърбия, Черна гора и Франция.
Другите бели армии в Далечният изток потеглиха към Китай,Южна и Северна Америка...
Къде и защо се случи така, че великите и горди полкове на Руската империя, загубила около девет милиона войници за времето от 1914/1917 г.,но устояла на атаките на Германия, Австро-Унгария,Турция и България изведнъж рухна в края на войната и загуби уважението на своите Съюзници?!
Щабс-капитан Сухомлинов с болка и изумително търпение свеждаше този повратен момент в живота си ,като Божия промисъл и през следващата година подаде рапорт за демобилизация в щаба на Бялата гвардия на барона и чрез Руската задгранична църква прие духовен сан в църквата "Александър Невски"на връх Бакаджик,където български и руски монаси се грижеха от 1879 година за военното гробище и за упокой на душите на над две хиляди руски,украински,белоруски и финландски солдата,оставили костите си през войната, при овладяване на старопланинските проходи през зимата на 1878 година и завоюване на стратегически простор към Одрин!
При опелото на жертвите присъстваха ген.Столетов и още генерали,духовници и герои от Шипченската битка,чието спечелване доведе до фактическия край на войната и освобождението на България!
Макар и противници през Първата световна война с Руската империя Царство България и правителството на Ал.Стамболийски не се поколеба и оказа помощ, като прие на територията си войската на ген.Врангел.
Само добри чувства и намерения живееха в душите на българите, въпреки, че руски кораби водеха военните действия срещу Варна,Бургас и считаха акваторията на българското черноморие
за боен фронт. Наред с Кралство Румъния Русия воюваше срещу България, но войските им загубиха цяла Южна и Северна Добруджа!Румъния излезе от войната, а български,германски и турски части превзеха Букурещ и устроиха победоносен парад под Триумфалната арка на румънската столица!
Български и руски войници се побратимиха при река Серет и отказаха да воюват помежду си!
Войната беше дошла до гуша на всички!
Разрухата се виждаше навсякъде. Жертвите растяха с часове:студ,болести и глад висеше като неизбежен изход от тази всемирна война!
И ето отец Павел, който не знаеше съдбата на семейството си,стоеше с кръста и Библията пред двама млади, които се венчаваха и вричаха тайно до гроб във вярност и любов!
Ирина и Христо поеха с упование и жаждата да са законни съпруг и съпруга пред този благ синеок свещеник,който с тих глас налагаше балсам на незарастващите рани в душите им...
-Мили момко и ти невесто,венчилото е триумфална арка на изпитание,но щом сте заедно, бракообричането пред Господа ще ви носи сила и упование, "нине и присно,во веки веков"!
-Сега живеем във време на изпитание на Вярата!
Клисаря на черквата и един от уредниците в манастира "Свети Спас" приеха свидетелството на брака...
Докато траеше ритуала Зорницата възвести светлото предутро на Петковден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
