Сержант Алън крачеше бавно и спокойно напред по коридора. Дъските под нозете му скърцаха тягостно и злокобно, предвещавайки, че могат да поддадат всеки момент. Всичко гниеше в непрогледна тъма и упадък, разял основите на пропадналия, жалък свят, в който се бе озовал сержантът. Стиснал здраво фенера си, той пристъпваше с лека отмерена крачка. Периодично осветяваше  околните стаи, свързани с коридора. Бяха изпълнение с порутената мазилка, разнебитени, случайно захвърлени техника и мебели. Земята бе покрита с прах, разпокъсани безцветни юргани, откъртени парчета от стените и най-вече погребана от лъжици, запалки, спринцовки. Тази съборетина бе същински смъртоносен капан, именно за което внимателността бе заела приоритетно място у Алън. Крачещ все така целеустремено, неговият единствен ориентир бяха хриптенията и риданията, идващи от вътрешността на къщата. Те го водеха неизменно близо към целта му. Трябваше да го намери и сложи край на всичко.

                                                        * * *

- Стани! - заповяда сержантът, при което извади оръжието си и го насочи директно към жалката стенеща фигура, разбита в един от ъглите на малката стаичка.

Единствено ослепителният фенер на Алън разрязваше като бръснач тягостната непрогледна атмосфера. Той бе приковавал светлина около окаяния човек, името на когото не бе ясно. Единственото средство, чрез което го назоваваха, бе „Дяволопоклонника" . Дали се смяташе за сатанист, вярвайки в неестествени ритуали, или бе просто поредната пристрастена издънка, не бе ясно. Единственият неоспорим факт бе, че тази нещастна отрепка бе извършила убийства, бе безчинствала из задните алеи на града. Това приключваше сега!

-  Казах да се размърдаш, жалко извинение за същество! - изрева Алън. Пристъпи светкавично към падналия, захвана грубо дрехата му и го просна по гръб на пода. Но без особено резултат. Наркоманът просто се сепна и втренчи безизразно в тавана, без някакви признаци на вътрешен живот.

 - Какво правиш, дявол да те вземе!

За късмет на Алън, тези думи пробудиха проснатата фигура.

               - Именно това очаквам  -  изрече бавно и блажно.

- Добре, буден си, говори сега с мен - настойчиво каза Алън.

- Така да бъде, но знай, че спасителят, носителят на мрака, ще дойде за мен скоро. А ти нищо няма да можеш да направиш. Ще си безпомощен, докато наблюдаваш как той помита света, как всичко твое гори, как самият ти ще страдаш и ще биваш разкъсван от неизбежни плътски мъки, докато аз, избраният, ще пикая на трупа ти и на целия окаян, пометен свят. Това ще е моето спасение... Само почакай - завърши отново блажено и спокойно възвишената си, обречената си тирада.

- Бълнуваш! - изкрещя разярено сержантът - Кажи ми... Защо? Тя трябваше ли да пострада заради болните ти, извратени илюзии?! - Изгубил самоконтрол, Алън стъпка мощно скитника.

Превил се на земята, окаяният прошляк се захили ехидно:

- Да, да, точно такива мъки, подобни на моите. Скоро всички ще страдате от тях, ще изпитате мъчението, на което съм бил подлагам. Ще усетите какво е да сте мачкани всяка вечер от пиян баща, ще бъдете наситени с многобройни белези и ще бъдете налагани безмилостно от скапаните малцинства, ще усетите болката, мъчението, пренебрежението, ще бъдете отхвърлени, раздърпани, заклеймени и накрая просто и чисто пребити. Пребити почти до смърт и ще проклинате, че сте калени от предишните побоища и не можете да умрете! Ще се проклинате!

- И това ли си направил ти? - запита Алън. - Решил си да покажеш на другите какво заслужават спрямо теб?

- Не, не съм аз.- подшушна наркоманът - Дяволът. Моят добър слуга. Аз сключих сделка с него, той беше на мое разположение, когато поисках, стига да му дам душата си. И се съгласих. Всеки пък, щом се чувствах угнетен, аз го помолвах да се всели в мен. А знаеш ли какво е усещането, великата демонична, безгранична сила да те контролира, да виждаш през очите си безгранична мощ! Великолепно!

Изрекъл това, погледът на Дяволопоклонника се зарея безцелно. Лудешка радост изпълни очите му. Блажена, весела гримаса се изписа на лицето му.

Видял и чул всичко тази вечер, Алън насочи оръжието си към безпомощното тяло на наркомана. След убийствата, които е извършил, след като видя колко е болен, дали не заслужаваше да умре? Ако не наказание водеше ръката на полицая, може би милост? Дали не заслужаваше да бъде изваден от мъките си, ако не друго? Никой не разбирал, ако умре. "Служител на закона" гласеше значката му. Дали би могъл да продължи да се нарича така след тази нощ? Ръката му, стиснала здраво пистолета, се разколеба. Но след секунди Алън не трепна, вече взел решението си.