Сержант Алън крачеше бавно и спокойно напред по коридора. Дъските под нозете му скърцаха тягостно и злокобно, предвещавайки, че могат да поддадат всеки момент. Всичко гниеше в непрогледна тъма и упадък, разял основите на пропадналия, жалък свят, в който се бе озовал сержантът. Стиснал здраво фенера си, той пристъпваше с лека отмерена крачка. Периодично осветяваше околните стаи, свързани с коридора. Бяха изпълнение с порутената мазилка, разнебитени, случайно захвърлени техника и мебели. Земята бе покрита с прах, разпокъсани безцветни юргани, откъртени парчета от стените и най-вече погребана от лъжици, запалки, спринцовки. Тази съборетина бе същински смъртоносен капан, именно за което внимателността бе заела приоритетно място у Алън. Крачещ все така целеустремено, неговият единствен ориентир бяха хриптенията и риданията, идващи от вътрешността на къщата. Те го водеха неизменно близо към целта му. Трябваше да го намери и сложи край на всичко.
* * *
- Стани! - заповяда сержантът, при което ...