На Р.П.
Слънцето вече почти се беше сляло със хоризонта. Настъпваше този прекрасен момент, точно преди залез слънце. Слънцето протягаше със сетни сили последните си лъчи. Тези лъчи бяха по-различни от онези, които огряваха през деня. Те сякаш окъпваха в злато всичко, до което се докоснат.
Той погледна небето и въздъхна сякаш облекчено - минаваше поредният дълъг ден. И крайно време беше за това, вече всичко му натежаваше - раницата сякаш беше станала по-тежка, а по обувките сякаш беше полепнало олово.
Би последният звънец и той се придвижи облекчено извън задушната сграда. Отвори вратата и слънчевите лъчи огряха лицето му. Вятърът шумолеше в клоните на дърветата като приспивна песен. Той вдиша дълбоко и се оправи към спирката, както правеше всеки друг ден.
След третата крачка усети как нещо удари леко рамото му. " Сигурно си въобразявам" - помисли си той. След секунда втора капка се стовари точно върху горната му устна.
Докато разбере какво се случва капките заваляха една след друга. Вс ...