22.04.2013 г., 11:05 ч.  

Дъжд 

  Проза
640 0 0
3 мин за четене
На Р.П.
Слънцето вече почти се беше сляло със хоризонта. Настъпваше този прекрасен момент, точно преди залез слънце. Слънцето протягаше със сетни сили последните си лъчи. Тези лъчи бяха по-различни от онези, които огряваха през деня. Те сякаш окъпваха в злато всичко, до което се докоснат.
Той погледна небето и въздъхна сякаш облекчено - минаваше поредният дълъг ден. И крайно време беше за това, вече всичко му натежаваше - раницата сякаш беше станала по-тежка, а по обувките сякаш беше полепнало олово.
Би последният звънец и той се придвижи облекчено извън задушната сграда. Отвори вратата и слънчевите лъчи огряха лицето му. Вятърът шумолеше в клоните на дърветата като приспивна песен. Той вдиша дълбоко и се оправи към спирката, както правеше всеки друг ден.
След третата крачка усети как нещо удари леко рамото му. " Сигурно си въобразявам" - помисли си той. След секунда втора капка се стовари точно върху горната му устна.
Докато разбере какво се случва капките заваляха една след друга. Вс ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Всички права запазени

Предложения
: ??:??